Холдейн наведе глава. Преструваше се, че не знае това, а Бирюков се преструваше, че му вярва. Руснакът добави:
- Съгласен съм, че може да е малко объркващо.
Холдейн отговори:
- Има нещо особено в това, че руската служба за вътрешна сигурност действа в бившите републики. Сякаш някой е забравил да каже на шпионите, че вече няма Съветски съюз.
Бирюков не отговори.
Холдейн знаеше, че директорът на СВР не го е поканил просто така да пият, но за момента руснакът криеше картите си. Пресмяташе всяка своя дума. Англичанинът опита да го провокира:
- Не смятате ли, че работят във ваша територия?
Бирюков се разсмя.
- ФСБ са добре дошли в тези страни. Работата ми в Париж, Токио и Торонто е удоволствие в сравнение с нещата, които се налагат в Грозни, Алма Ата и Минск. Там нашата служба побратим се занимава с грозни неща.
- Да допусна ли, че за това искахте да говорим тази вечер?
Бирюков отговори със свой въпрос:
- Откога се познаваме, Тони?
- От края на осемдесетте години. Бяха ви разпределили в съветското посолство в Лондон като културен аташе, а аз работех във Форин Офис.
Бирюков го коригира:
- Аз работех в КГБ, а ти - в британското разузнаване.
Холдейн изглеждаше сякаш готов да възрази, но само за момент.
- Нима има смисъл да отричам?
Руснакът отвърна:
- Тогава бяхме деца, нали?
- Да, стари приятелю.
Бирюков се приведе малко напред.
- Не искам да те смайвам, приятелю, но знам, че поддържаш отношения със своето правителство.
- Аз съм един от верните поданици на Нейно величество, ако това имаш предвид.
-Нет. Нямам това предвид.
Холдейн вдигна вежди.
- Нима директорът на руското външно разузнаване ме обвинява, че съм чуждестранен шпионин в столицата на Русия?
Бирюков се облегна на стола си.
- Няма нужда от драматизъм. Съвсем нормално е да запазиш старите приятелства в МИ-6. Малко вземане-даване между добре поставен бизнесмен и шпионския магазин на вашата страна е ако не друго, умна бизнес практика и за теб, и за тях.
Значи това е играта - каза си Холдейн с облекчение. Стан искаше да се обърне към британското разузнаване с помощта на стария си приятел.
Англичанинът реши, че в това има логика, докато пресушаваше чашата си. Не вървеше някак шефът на СВР да се отбие на приказки в британското посолство.
Холдейн каза:
- Имам приятели на добри позиции в МИ-6, така е, но моля те, не ме мисли за нещо много голямо. От дълго време не съм с тях. Мога да предам съобщение, ако искаш, но колкото по-добре ми изясниш всичко, толкова по-малка е вероятността да объркам нещо.
Бирюков наля още чаша на двамата.
- Добре. Ще изясня всичко. Тук съм, за да информирам Обединеното кралство, че нашият президент иска да обедини двете ни разузнавателни служби, за да възстанови организацията чадър над тях. Според мен идеята е много лоша.
Англичанинът едва се сдържа да не изплюе брендито.
- Иска да реактивира КГБ?
- Трудно ми е да повярвам, че Кремъл, дори Кремъл на президента Валерий Володин, ще е така безочлив да нарече новата организация Комитет государственной безопасности, но на практика новата организация ще има същата роля, както старата. Една организация ще отговаря за всички въпроси на разузнаването - външно и вътрешно.
Холдейн промърмори сякаш на себе си:
- Проклятие.
Бирюков кимна сериозно.
- Няма да служи за нищо положително.
Според Холдейн това беше много слабо казано.
- И защо ще го правят в такъв случай?
- Събитията в Русия и в бившите републики се ускоряват. След неуспешното нападение срещу Естония преди няколко месеца президентът Володин и хората му засилват сферата на влияние на Русия по всички фронтове. Той иска повече власт и контрол върху бившите държави сателити. Ако не може да завземе властта и контрола с танкове, ще го направи с шпиони.
Холдейн знаеше това, защото го пишеше във всички новини. През последната година Белорусия, Чечения, Казахстан и Молдова избраха твърдо проруски и антизападни правителства. Във всеки от тези случаи Русия биваше обвинена, че се бърка в изборите по политически път или чрез разузнавателните служби, или пък чрез криминалния контингент, за да повлияе на резултатите в своя полза.
В няколко от останалите крайгранични държави цареше разединение, до голяма степен подклаждано от Москва. Нападението срещу Естония се провали, но оставаше заплахата от нахлуване в Украйна. А също и почти гражданската война в Грузия, горещо оспорваните президентски избори в Латвия и Литва, бунтовете и протестите в други близки страни.