Пейдж превключи картината от горната камера, разположена в големия контейнер над носещия винт. Тя представлявяше топка с две изпъкнали стъклени „очи“ отпред и Дре я наричаше „Извънземното“. В Щатите пускаха точно сега нов вариант на техния хеликоптер и Конуей мечтаеше да се качи на такъв заради всичките новости в него. Но при него лазерният прицел и целеуказател се намираше в контейнер под краката на пилота, което значеше, че ще изглежда различно. Ерик караше „Извънземното“ вече четири години и щеше да му липсва характерният вид, който контейнерът отгоре придаваше на неговата птица.
Точно сега се намираха зад сградата и Дре не виждаше целта през камерата.
- Добре, Ерик. Да погледнем и да видим - каза той.
Конуей дръпна колективния лост от лявата си страна и хеликоптерът бавно се издигна. На петнадесет метра над земята камерата се показа над покрива на тухлената сграда на четиридесет метра пред тях и изобрази далечната цел.
Когато Пейдж видя каквото му трябваше на монитора, каза:
- Добре. Точно така.
Конуей задържа хеликоптера неподвижен.
Пейдж различи целите на две поляни, отделени от малка река, над която се забелязваше мост. При двата огромни камиона с насочени високо нагоре тръби за ракетите се виждаха още дузина камиони и бронетранспортьори.
- ПВО? - запита Конуей.
Пейдж не виждаше нищо в детайли от това разстояние, но не се съмняваше, че там има нещо, което може да го убие.
Дре Пейдж знаеше, че има да върши работа, а американският данъкоплатец му даваше по 38 124 щатски долара годишно, за да рискува живота си в чужди страни, и затова изтласка тревогите от главата си и каза:
- На земята, изглежда, е чисто. Има ли червени във въздуха?
- Не. Най-близките заплахи са на седемдесет мили, в Крим. Тук е ясно, синьо и двадесет и две, брат.
На езика на пилотите на хеликоптери това означаваше, че времето е добро за полети.
- Разстояние до целта? - запита Конуей.
Пейдж насочи лазерния целеуказател.
- Осветявам целта. Седем хиляди шестстотин осемдесет и един.
- Става ли? - запита Конуей. Намираха се почти на края на диапазона. Можеше да приближи хеликоптера, ако Дре сметне, че стрелбата го изисква.
- Пич, боецът в мен иска да идем върху тях - отговори Пейдж. - Но на оцеляващия човек в мен си му харесва да е тук, зад тая шибана тухлена фабрика.
- Чух те, братко. Ще правим партито оттук.
- „Магьосник нула-едно“, тук „Две-шест“ - предаде Пейдж по микрофона. - Искаме позволение за огън с „Хелфайър“.
Отговорът дойде мигновено:
- „Черен вълк две-шест“, тук „Магьосник нула-едно“. Нямам украински въздушни цели в района. Позволено е да стреляте с „Хелфайър“, край.
- Разбрано, позволено е.
- Да действаме - обади се Конуей.
Пейдж не му обърна внимание. Знаеше, че адреналинът на пилота го разпалва така, но Пейдж се гордееше, че винаги е спокоен.
- „Фрито Актуал“, тук „Черен вълк две-шест“. Информирам, пускаме оръжие.
- Разбрано, „Черен вълк“. Много далече сме. Няма свои при целта. Очистете камионите и се махайте на майната си, преди вражеските хеликоптери да дойдат за вас.
- Разбрано.
Конуей пъхна пръст под предпазителя на превключвателя за стрелба на лоста „стъпка-газ“.
- Стрелям след три, две, едно - каза той. Натисна бутона за стрелба и едната ракета „въздух-земя“ замина напред към първата от двете огромни ракетни установки.
- „Хелфайър“ свети - продължи Конуей, за да потвърди, че вижда огън от ракетата, която замина бързо на изток.
- Шейсет и пет хилядарки заминаха - каза спокойно Пейдж. Като по-спокоен от двамата по време на бой, той се шегуваше при стрелба, а не Конуей.
Пилотът не изчака да види попадението. Вместо това избра втората ракета и я изстреля по същата цел. Можеше да превключи между двете цели, но два удара един след друг увеличаваха вероятността от преодоляване на противоракетните системи на батареите.
Лазерните предупредителни приемници прехванаха първата ракета и във въздуха излетяха ракети. Американската бойна глава падна на седемдесет и пет метра от мястото на целта, поразена от автоматичната ракетна отбранителна система на батареята, която нито Пейдж, нито „Фрито“ успяха да засекат.
Но втората ракета премина и се взриви над ракетната установка и Конуей, който броеше в обратен ред преди пускането на третата ракета, се спря, защото картината от камерата побеля.
Отначало реши, че нещо не е наред със системата, и се зае да настройва монитора.
Но един глас в слушалките каза:
- „Две-шест“, тук „Фрито Актуал“. Добро попадение, много добро. С множество вторични взривове. Мамка му, пич, яко я закова.