Малко преди осем вечерта Гавин седеше на дивана в тайната квартира. На масичката за кафе пред него имаше няколко магнитни следящи устройства с отворени отделения за батериите. Двамата с Кларк сменяха едната батерия - скучна, но необходима задача, която се удаваше на Кларк по-трудно заради натрошените преди повече от година кости в дясната му длан.
Докато работеха мълчаливо, мобилният телефон на Гавин звънна и той отговори, без дори да поглежда екрана:
- Да?
- Хей, Гав, Джак се обажда.
- Райън! Радвам се да се чуем. Как е добрата стара Англия?
- Да си призная, не е така добра, както ми се иска.
- Не? Ти не знаеш при нас какво е. Размирици по улиците, убийства, бомби, шпиони, бандити, всичко.
В разговора настъпи пауза.
- Гери да не ви е преместил във Вашингтон?
Гавин се разсмя.
- Май не си в течение. В Киев сме.
- Така ли? Не знаех. Какво правите там?
- Знаеш. Шпионски простотии.
- Ясно. Всички ли сте в безопасност?
- Да. Онзи ден се оказа малко кофти за Джон, Доминик и Динг, но сме добре.
- Трябва ми услуга. Имам един списък с телефонни номера и се надявах да ми ги проследиш.
- Добре. Прати ми ги.
След няколко секунди в телефона на Гавин пристигна съобщение. Отвори го и разгледа списъка с телефоните.
- Интересно. Повечето от тях са местни, от Киев. Откъде ги намери?
- От един бандит в Лондон, който опита да ме убие днес.
Гавин погледна Кларк с широко отворени очи. Кларк забеляза погледа и посегна за телефона.
Гавин не му го подаде веднага.
- Сериозно ли говориш?
- За съжаление, да. Тази информация ще ми дойде добре, щом ми я пратиш.
- Така изглежда - отговори Гавин. - Ще се заема веднага. Аз си поиграх из местната телекомуникационна система. Мога да ти взема имената и адресите на собствениците, но знам и един друг трик.
- Какъв е?
- Мога да ги проследя назад във времето с GPS локализатора. Мога да ти кажа къде се е намирал всеки от тези телефони през последните тридесет дни. Викаме му следа от трохи.
- Страхотно.
Кларк щракна с пръстите на ръката си, протегната към телефона.
- Тук един човек иска да говори с теб - каза Гавин.
- От това се опасявах - промърмори Райън. - Ще ми чете конско, нали?
- Приеми го като строга любов, хлапе - отвърна Гавин.
Кларк взе телефона и Райън му разказа всичко за събитията от последния ден. Кларк слушаше внимателно, без изобщо да го прекъсва, но след като Райън завърши разказа си, настъпи тишина, от която той разбра, че възрастният мъж не е доволен.
- Хлапе, заклевам се в Бога, че знаеш как да се навираш в лайната - каза Кларк.
- Ами... не съм го искал.
- Трябваше да вдигнеш проклетия телефон и да ми се обадиш в мига, когато си усетил, че те следят.
- Да, Джон, но от Гавин чух, че и ти си малко зает.
- Това не те оправдава. Знаеш, че можех да ти осигуря хора с оръжие само за два часа. По дяволите, в Лондон познавам достатъчно старци от САС, които можеха да дойдат за охрана само след двайсет минути. По дяволите, не може да работиш соло. Ти си синът на президента.
- Знам. Мислех, че ме гони параноята. Не осъзнах колко е сериозно положението чак докато не стана късно.
- Този Глеб Белега, за когото говориш, го познаваме много добре.
- Наистина ли?
- Да. Той е от „Седемте каменни мъже“, от Санкт Петербург. Според нас е номер две в организацията.
- Кой е номер едно?
- Никой не знае. Но Глеб е тук и провежда операции от името на ФСБ.
- Интересно - отговори Райън. - Онези, дето ме нападнаха, работят за него, а в работата си в „Кастор и Бойл“ разкрих една незаконна схема за измама на наш клиент и проследих парите - платени са от „Газпром“, руската държавна фирма, на човек от ФСБ на име Дмитрий Нестеров.
Кларк каза на Райън да изчака така, докато провери дали са чували това име тук, в Украйна. Не знаеха нищо за него. След това попита местния си експерт Игор Кривов дали не е чувал това име, но то се оказа ново и за него.
Кларк каза бързо с пълна увереност:
- Добре, очевидно си в центъра на буря от лайна, затова ето какво ще стане: изпращам ти Динг, Доминик и Сам още сега, тази вечер, със самолета. Те ще те върнат до Щатите. Ако новият ти приятел има паспорт, могат да вземат и него. Ако няма, ще измислим нещо.
Райън се поколеба за момент.
Кларк усети това и продължи:
- Джак, разбираш, че не можеш да останеш там. Нали?
- Джон, знам, че отстрани изглежда сякаш съм изложен на огромен риск, но съм се захванал с нещо, което не мога да оставя. Залогът е твърде висок. Ще съм ти благодарен за малко мускул за защита, но само ако можеш да си го позволиш.