- Ще ги пратя до половин час. Сега поне на сигурно място ли си?
- В движение съм. Оставих колата в един търговски център до фирма за коли под наем и взех друга кола. На мое име е и на теория могат да ме проследят, но онези от „Седемте каменни мъже“ досега не са се показали като хора на високотехнологичните средства. Но за всеки случай се оглеждам - не открих опашка.
- Ще се чувствам по-добре, ако си в Щатите, но засега пращам самолета с момчетата в Лондон - отговори Кларк. -Междувременно ще се обадим, когато Гавин провери имената от онези телефони.
- Благодаря, Джон.
Райън и Оксли караха из провинцията северно от Лондон, докато чакаха Гавин да им се обади. Не разговаряха. Оксли изглеждаше погълнат от мисли, а Райън разсъждаваше над следващия ход.
Искаше да говори със Санди Ламонт, но не знаеше дали може да му има доверие. Възможно бе Ламонт да е казал на някого, че Райън отива в Корби. Възможно беше Санди да знае за връзката между Кастор и Оксли, но не разбираше защо това означава, че някой трябва да умре.
Колкото повече мислеше Джак за Ламонт, толкова повече се засилваха подозренията му. Осъзна, че приветливият му шеф го е предупредил два пъти да не рови дълбоко в сделката с „Газпром“, преди накрая да го махне напълно от случая. Можеше ли Санди да има някакви по-мръсни причини за това?
Джак знаеше, че за да разбере, ще трябва да говори с него и да прецени реакцията му.
Отбиха в един ресторант за бърза храна, откъдето взеха ядене за къщи, след което спряха в паркинга зад крайпътен мотел. Тъкмо приключваха с храната, когато телефонът на Джак звънна.
- Хей, Гавин.
Първо се обади Джон Кларк:
- Всъщност говорят Джон и Гавин. На високоговорител си.
- Райън, наврял си се в една ситуация... - добави Гавин.
- Обясни.
- Двадесет и четири от номерата в списъка са евентуално интересни, но се ограничих до шест за пълна проверка. Два от телефоните са на лица, които сме виждали тук, в Киев.
- Шегуваш се.
- Не - отговори Кларк. - Почти цялата минала седмица следяхме хора, които се срещат с Глеб Белега в грандхотел „Фермонт“. Тези двамата, на които твоят нападател има телефоните, са очевидно мафиоти. Вероятно нещо като низши командири. През последния месец редовно са поддържали връзка с твоя човек Олег и са разговаряли с него през последните двайсет и четири часа, докато той е във Великобритания.
Други двама от онези, които си вкарал в моргата, изглежда, също са от тази група - включи се Гавин. - Телефоните им са спрели да се движат днес следобед в град Корби и сега подават сигнали от полицейски участък. Проследих ги обратно по трохите до няколко места в Англия и в Украйна. Не са особено интересни, но онзи ден следобед телефоните им са се намирали в един и същ евтин хотел, заедно с друг телефон от списъка, който е най-пленителен от всичките.
- И защо?
- Защото притежателят на този телефон е прекарал малко от миналия месец в московски квартал - обади се Джон Кларк. - В къща на името на Павел Лечков, и освен че е руснак, за него не знаем нищо друго. Опитахме да намерим негова снимка, но не успяхме, което ме навежда на мисълта, че вероятно е от разузнаването. Има и още, Джак.
- Слушам.
- Проследих по трохите неговия телефон - каза Гавин - до няколко хотела в Лондон. Но в петък вечерта е отишъл в частен дом в Ислингтън.
Джак зададе следващия си въпрос с известна тревога:
- В петък вечерта отидох до Корби, за да се срещна с Окс. Къде в Ислингтън е ходил Лечков?
- Прекарал е двадесет и пет минути в дома на Хю Кастор - отговори Кларк.
- Виж ти! - промърмори Джак.
- Да - съгласи се Кларк. - Разбира се, не можем да кажем дали се е срещнал с Кастор. Но все пак се опасявам, че твоят работодател в Лондон изглежда замесен или все повече замесен в нападението срещу теб.
- Две наказателни точки срещу него - отговори Райън. -Замесен е със „Седемте каменни мъже“ и познава Оксли от дълги години. Изглежда, онзи Лечков е посетил Кастор след като заминах да се срещна с Оксли, а после е наредил на Олег и другите бандити от „Седемте каменни мъже“ да убият Окс.
- Джак, надявам се ще се съгласиш, че моментът е много подходящ да се върнеш в Щатите - каза Кларк.
Джак отказа:
- Трябва да говоря с един човек тук, в Лондон. След това искам да се срещна с Малкълм Голбрайт. Той може да успее да допълни картината.
Кларк замълча.
За да затвърди доводите си, Джак продължи:
- Джон, ще бъда в Станстед, когато самолетът кацне, и ще заминем за Единбург. Говорим за Единбург, в края на краищата. Не Киев или Москва. Освен това през цялото време с мен ще са Динг, Сам и Доминик. Адара ще наглежда самолета и Оксли. Аз само искам да пия чай с милиардера и да си поговорим - колко неприятности мога да си навлека с това според теб?