- Ще видим - въздъхна Кларк.
71. Тридесет години преди това
След препирнята с Ник Истлинг, следователя от контраразузнаването, аналитикът от ЦРУ Джак Райън излезе от британското консулство и взе такси за западноберлинския квартал Целендорф. Там, на улица „Клейалее“, група сгради, известни с името „Главна квартира Клей“, заемаше голяма оградена площ. Тук се намираха военното командване на Съединените щати в Западен Берлин, което наричаха „Берлинската бригада“, щабквартирата на главнокомандващия американските войски и мисията на САЩ в Берлин.
Всъщност мисията представляваше опит на Държавния департамент на САЩ да си осигури малко място тук, защото нямаше американско посолство.
Естествено, ЦРУ имаха многобройни тайни пунктове в Западен Берлин, но този в кабинетите на мисия Берлин беше най-добре защитен и оборудван.
Райън дойде тук, за да разговаря с Ленгли.
Армейската охрана на портала го претърси, след което се обадиха по телефона, за да уточнят идентичността му. Не след дълго тръгна по улица с дървета и влезе през страничния вход на „мисията“. Каза името си на човека зад едно бюро, където го претърсиха отново, и го изпратиха в отделната сграда на Държавния департамент.
Тук се намираше резидентурата на ЦРУ и след като провериха кой е Райън, му предоставиха малък кабинет със защитен телефон.
След няколко минути телефонът заработи и той веднага се обади на Кети в болницата „Хамърсмит“. Разочарова се, когато рецепционистката му каза, че жена му в момента е на операция, и затова остави съобщение, че е добре и ще опита да се обади вечерта.
След това позвъни на сър Базил Чарлстън в Сенчъри Хаус, но и с него не можа да говори. Секретарят на Чарлстън му каза, че сър Базил разговаря по телефона със Съединените щати и ще се обади при първа възможност.
Райън прекара цял час от следобеда в очакване в кабинета. Накрая, в четири следобед, сър Базил Чарлстън се обади.
- Научих всичко от Ник - каза той.
- Двамата с Истлинг имаме различно гледище по този въпрос. А и по всички други.
- Разбрах. Но знай едно, Джак. Нашите контраразузнавачи се занимават с неща, които са различни от нашата работа. Ще използвам пример от футбола. Надявам се, че ще ме разбереш.
- Английски футбол, предполагам - отговори Джак.
- Да, така го наричате, нали? Както и да е, ние, разузнавачите, сме нападатели. Виждаме света като вратата на противника и я нападаме, а оставяме защитата на нашата врата на други. Контраразузнавачите пък са защитниците - обучени са да пазят вратата. Не им харесва, че тичаме напред и ги оставяме сами да преценят какво прави противникът. Смятат ни за риск. Един отбор има нужда от двата вида играчи, но понякога ние, нападателите, не разбираме тактиката на защитниците.
- Надявам се, ще позволиш да поиграя в нападение - каза Райън. - Утринна звезда може и да е мъртъв, но има още какво да се научи за сметките в „Рицман Приватбанкирс“.
- Досега разговарях със съдия Мур и адмирал Гриър. Съгласен съм да ти дадем достъп до досието на Утринна звезда и до предварителните документи от разследването на Пенрайт, при условие че незабавно ще споделяш с нас всичко, което откриеш.
- Разбира се - отговори Райън с огромно облекчение.
- Ще се върнеш ли в Лондон?
- Бих искал да остана тук, в случай че открия нещо.
- И аз помислих така. Ще накарам да ти донесат всичко от нашето консулство в Берлин. При теб ще стои куриер, докато разглеждаш. Той ще ти обясни протокола.
- Ще бъда тук, в кабинета, и ако открия нещо, ще се обадя.
След час Райън се срещна с куриера от местната служба на МИ-6 във фоайето на берлинската мисия. Мъжът се представи като господин Майлс и след като Джак го огледа, реши, че е бивш военен, който работи за разузнаването от около десет минути. Мъжът, на средна възраст, но с мускулести челюсти и ръце, стоеше изправен като шомпол. Носеше куфарче, в което според Джак трябваше да се намират досиетата. Протегна ръка, за да го вземе, но Майлс дръпна ръкава на сакото си няколко сантиметра, за да покаже, че куфарът е дискретно завързан с верижка за китката му.
- Нека си поговорим малко, преди да ви предам това. Съгласен ли сте, сър?
- Разбира се - отговори Джак.
Американският аналитик осъзна, че предаването на документи на терен е различно от това да ти ги донесат на бюрото в Сенчъри Хаус.