Выбрать главу

Джак и Майлс отидоха до столовата и щом седнаха на една маса, англичанинът накара Джак да подпише няколко листа, в които се казваше, че няма да открадне никой от документите, които щеше да види, нито че ще прави копия или ще унищожи някой от тях и че по никакъв друг начин няма да даде повод на британското разузнаване да го удари със стол по главата.

Райън реши, че по-сериозен човек от Майлс не е срещал тук, в Европа, но си призна, че англичанинът постигна нужния ефект. Райън си каза, че трябва да внимава и прашинка да не падне на документите, защото не искаше този човек да се ядоса.

Не след дълго куриерът остана на масата в столовата, за да пуши цигари и да пие кафе, а Джак се върна в малкия си кабинет под наем, за да се рови в досиетата по случая „Утринна звезда“.

Веднага забеляза, че голяма част от документите са бележки с почерка на Дейвид Пенрайт, а други - свързани със смъртта на Пенрайт - са с почерка на Ник Истлинг и хората от неговия екип.

От всички документи пред него най-интересна се оказа разпечатка на матричен принтер за финансовите трансфери в банка „Рицман Приватбанкирс“. На пръв поглед тази разпечатка не изглеждаше кой знае какво. Колони с номерирани сметки до колони с други номерирани сметки и след това колони, в които, доколкото Джак можеше да разбере, имаше суми в швейцарски франкове.

Към папката имаше закачен с кламер лист с превод на английски на малкото думи на страниците.

Но нищо в разпечатката не изглежаше очевидно важно за случая. Ако КГБ или други руснаци са използвали банката да държат парите си, то вътрешнобанковите трансфери в сметката им, както и тези към други банки в света със сигурност бяха много важни. Такива трансакции можеха да помогнат на разузнаването на ЦРУ да проследи парите.

Но вътрешнобанковите преводи не изглеждаха особено полезни на Райън. Той знаеше достатъчно за банковото дело, за да е наясно, че много вложители имат по няколко сметки в една банка и редовно прехвърлят пари между тях. Възможно е някои сметки да са свързани с инвестиционен портфейл, а други да служат за разплащания в кантората на вложителя.

А този топ хартия изглеждаше на Райън като необходим по-скоро на счетоводителите.

Имаше и друг проблем - разпечатката се оказа неразгадаема за американеца, защото въпреки че Пенрайт му беше дал списък с клиенти на банката, той не показваше коя номерирана сметка на кой от клиентите е.

Не, нямаше причина тази разпечатка да е интересна освен факта, че банков директор я бе предоставил на ръка на британски шпионин същата вечер, в която шпионинът е бил убит, а банковият директор е бил убит два дни след това.

Само този факт правеше дългата нагъната разпечатка достойна за допълнително проучване.

Райън продължи да разглежда данните за преводите. Разпечатката имаше 122 страници и поне според него съдържаше всички вътрешни преводи от последните тридесет дни.

Джак се замисли. Тобиас Габлер беше убит преди пет дни. Райън прокара пръст по колоната с датите, прелисти страниците една след друга и накрая откри датата на смъртта на Габлер.

Заразглежда номерираните сметки и вътрешните преводи, след това провери дали от една и съща сметка са правени много на брой трансакции. Имаше дузина такива случаи, поради което скоро Джак се зае да търси трансфери на големи суми или случаи, при които една и съща сметка е използвана за преводи в една и съща втора сметка.

Пресметна на бележник какви суми са изтеглени от всяка сметка. След час и половина тази бавна, скучна и трудоемка работа го насочи към две номерирани сметки. В деня преди смъртта на Тобиас Габлер и в продължение на три дни от сметка номер 62775.001 бяха направени няколко големи превода в сметка номер 48235.003.

Джак свърши работата си след още два часа. В крайна сметка от деня преди смъртта на Тобиас Габлер в банката имаше 704 вътрешни превода. Дванадесет от тях излизаха от сметка 62775.001 с обща стойност от 461 милиона швейцарски франка. Джак провери обменния курс от един вестник, който намери на бюрото, а след това приближи калкулатора си и набра различни числа.

Сумата на трансфера възлизаше на 204 милиона щатски долара. Пенрайт му беше казал, че сметката, от която се интересували хората от КГБ, съдържа точно толкова пари. Като огледа 704-те трансакции, Джак установи, че от никоя друга сметка не са превеждани и една десета от парите от тези в сметка 62775.001.

Джак се почувства сигурен, че това е въпросната сметка и всички пари от нея са изтеглени и преведени по друга сметка в същата банка. Джак не можеше да знае дали това не е просто лош опит да скрият парите от първата сметка, или плащане на друго лице, което има сметка в същата банка.