Но каквото и да ставаше тук, Джак знаеше, че е важно и ще трябва да разбере кой е титулярят на сметка 48235.003, получил сумата от 204 милиона щатски долара.
Остави разпечатката встрани и следващия час се зае да чете цялата информация от разследването на смъртта на Утринна звезда и Пенрайт. Имаше много съвсем обикновени данни: места и часове на срещите между Маркус Ветцел и Дейвид Пенрайт, протоколи за оставяне на информация в тайници, модели и марки коли, наблюдавани в района. Джак не научи много от тази информация.
Но откри нещо интересно. На среща три дни преди смъртта на Тобиас Габлер Пенрайт беше накарал Маркус Ветцел да измъкне повече информация за титуляря на сметката с двестате милиона. За тази цел, поне според документите, Утринна звезда говорил с Тобиас Габлер на среща между двамата в парк до езерото Цуг.
Джак се питаше дали този разговор не е довел до смъртта на тримата. Изглеждаше възможно, след като Габлер е научил, че Ветцел се интересува от сметката, да е отишъл при руснаците, за да ги предупреди, че един от директорите в банката задава въпроси.
След това, допусна Райън, руснаците вероятно са решили да преместят парите си на по-безопасно място и да убият Ветцел, който задава въпроси, и Габлер, който знае отговорите. И с малко повече въображение, Джак реши, че са убили и британския агент, който ръководи операцията срещу тях.
Райън разтърка уморените си очи.
Малко след девет вечерта се обади на сър Базил в дома му в Белгрейвия, Лондон.
- Не знам точно какво съм открил, но поне знам откъде да започнем.
- Откъде?
- Всичко по реда си. Благодаря, че ми позволи да видя досиетата.
- Разбира се.
Джак обясни, че е проучил вътрешнобанковите преводи и е почти сигурен, че парите, които Утринна звезда е определил като подозрителни, са прехвърлени до цент в друга сметка.
- Трябва да проучим новата номерирана сметка - каза Джак. - Ако разберем кой я притежава, ще можем да следим парите.
- Както винаги, Джак, справил си се впечатляващо - отговори Чарлстън. - Но информацията за новата сметка ще изисква да си осигурим нов вътрешен човек в същата банка. А такива се намират адски рядко. Боя се, че Утринна звезда е бил единственият такъв човек.
- Трябва да идем в банката. Или вашето разузнаване, или Ленгли. Можем да им окажем натиск.
- Оказването на натиск върху швейцарска банка няма да успее, без да се мине през швейцарската правна система, а и за разрешението да вземем информация, ако изобщо го получим, ще трябват месеци. Който управлява сметката, може да премести парите си за няколко дни, ако не и за часове. Съжалявам, Джак. Имахме човек отвътре, загубихме го и с него загубихме и достъпа си.
Джак знаеше, че Базил е прав. Утринна звезда беше работил с тях по собствена воля. Всички опити за натиск върху банката да даде информация за сметките щяха да отнемат много повече време, отколкото ще е необходимо на руснаците, за да преместят парите си от тази банка.
Работата на Райън през последните няколко часа се оказа ако не губене на време, то определено нищо, което да доведе до действия в близкото бъдеще.
Унил, той каза на Чарлстън, че следващия ден ще се върне във Великобритания, и му пожела лека нощ. След това събра всички папки и напусна малкия кабинет.
Господин Майлс, куриерът от британското разузнаване, го чакаше в кафенето и сега разгледа всяка страница на всеки документ, като сверяваше досиетата с разпечатан списък. След това прибра всичко в куфарчето, закопча го за китката си, пожела на Джак лека нощ и тръгна към колата си.
Хората от ЦРУ, които все още се намираха в сградата, предложиха на Джак легло в казармената постройка, която използваха за служители на Управлението, но го предупредиха, че тази вечер няма да има топла вода, а работното време на столовата е приключило.
Джак вече не беше морски пехотинец, не искаше да прекара вечерта като аскет, а да прочисти мислите си с някое ястие и горещ душ. Взе си куфара и излезе през портала на „Главна квартира Клей“, откъдето хвана такси. Шофьорът не говореше добре английски, но разбра, че Джак иска да иде в хотел.
- Кой хотел? - запита шофьорът.
Логичен въпрос, чийто отговор Райън не знаеше. Изобщо не познаваше Берлин. Замисли се за предишната вечер.
- Вединг? - запита той. - Има ли хотел във Вединг?
Шофьорът погледна в огледалото за задно виждане, сви рамене и каза:
-Alles klar[12]
Петнадесет минути по-късно Райън излезе от таксито на улица „Люксембург“ пред хотел, който гледаше към „Леополдплац“ - застлан с бетон площад с постройки около него, изградени след като по време на Втората световна война районът е бил изравнен със земята. Джак взе стая за една вечер. Искаше да се обади на Кети, но осъзна, че умира от глад. Без дори да сваля шлифера или шалчето си, се отправи към фоайето, където взе карта от гишето, зае чадър от портиера и излезе под студения дъжд, за да намери място с бира и храна.