Мидас се нуждаеше от друг екип за лазера. Погледна към контрольора.
- Говори ли с украинските специални сили? Имат ли човек, който знае как се прави това?
- Не, сър. Те познават само своето оборудване, освен това всички са ангажирани.
Контрольорът имаше твърди указания да не използва рейнджърите от базата за операции на предни позиции. Нямаше достатъчно хора, които да защитават американските хеликоптери и командния център, и не можеше да се натоварват и с указването на цели.
Мидас помисли.
- Добре. Изпрати хеликоптер „Кайова“, „Черен вълк две-шест“, и всички безпилотни „Рийпър“, които са в диапазона.
- Те нямат достатъчно ракети „Хелфайър“, за да спрат нападението.
- Знам. Ще трябва да удрят и да бягат, да опитат да ги забавят тази нощ, за да спечелят време на украинците да си съберат лайната и да пратят бързо танкове тук до сутринта.
- Дадено, шефе - отговори контрольорът и посегна за радиостанцията си.
74.
Малкълм Голбрайт не беше приятен човек.
Райън знаеше достатъчно за седемдесетгодишния шотландски милиардер от няколко месеца насам, за да е наясно, че въпреки загубата на десет милиарда щатски долара при кражбата на компанията му в Русия имаше личен капитал от около пет милиарда.
Скандалът „Голбрайт Россия“ не беше го оставил бездомен. Главното му жилище представляваше възстановена крепост от осемнадесети век в шотландското село Джунипър Грийн, а освен това той притежаваше къщи из цяла Европа, както и яхти, частни самолети и два съвсем модерни хеликоптера „Еврокоптер“
Но богатството не му беше донесло щастие - това стана ясно за Райън още щом се изправи пред Голбрайт в кабинета му в крепостта.
Райън не долавяше в поведението му нищо освен горчивина и недоверие, а Голбрайт още не знаеше лошата новина.
Джак поиска изненадващата среща тази сутрин и незабавно му позволиха да дойде въпреки уточнението, че американецът настоява за дискретност и разговор само между тях двамата. Пристигна сам - Доминик и Сам го докараха в кола под наем и го оставиха пред предната порта, след което отидоха малко нагоре по улицата, където спряха, без да гасят двигателя.
Джак очакваше да намери тук силна охрана - в края на краищата този човек имаше повече пари от брутния вътрешен продукт на доста малки държави, но на портала видя само двама униформени мъже и полицай на допълнително работно време, който обикаляше с количката за голф и го закара с нея до сградата, където добре облечен мъж, под чийто костюм не си личеше да има оръжие, заведе американеца до кабинета на Голбрайт.
И само толкова. Дори кучетата се оказаха дребни уелски корги за лов на лисици. Не ротвайлери, добермани или немски овчарки.
Райън се замисли, че човек, който има намерение да заведе съдебно дело срещу руското правителство, няма да сбърка с малко повече мерки за безопасност.
Много неща у Голбрайт се сториха странни на Джак. Не му предложиха кафе или чай, което той счете за сериозно нарушение на протокола за провеждане на бизнес срещи в крепост. А когато самият Голбрайт дойде в стаята, Джак се изненада от вида му - носеше изтъркани дънки и обикновена тениска, която изглеждаше сякаш е бърсал в нея грес от ръцете си.
Голбрайт мина край протегнатата от Райън ръка и седна зад бюрото си, облегна лакти на него и запита:
- Е, за какво ще говорим?
Или мъжът не знаеше, че Райън е синът на президента, или пък изобщо не го беше грижа за това. Дори се зарадва, че онзи не пожела да се ръкува с него. Райън също не полагаше особено големи грижи за външния си вид, но телесната миризма на Голбрайт се оказа крайно неприятна.
Райън се облегна във фотьойла.
- Господин Голбрайт, както обясних на секретаря ви, аз работех по вашия случай за „Кастор и Бойл“ през последните няколко месеца.
Не последва отговор и Райън продължи:
-Случаят се оказа доста заплетен и неправомерната тактика на правителството срещу вас не дава почти никаква възможност да се разбере кой точно в частния сектор е виновен.
- Това ми казваше и Хю Кастор почти половин година.
- Да. Но аз реших да се разровя малко по-надълбоко в други сделки на същите фирми, които са участвали в търга за вашите активи, и така идентифицирах една фирма, която се е облагодетелствала от продажбата на „Голбрайт Россия Енерджи“.
Седемдесетгодишният старец изръмжа раздразнено.