- Връзката, момче, са руснаците.
- Какво значи това?
Малкълм Голбрайт натисна един бутон на бюрото си и по разговорната уредба прозвуча женски глас:
- Сър?
- Чай за мен и кафе за новия ми приятел.
- Веднага, сър.
Голбрайт и Райън се преместиха в приемна, където ги чакаше чай и кафе, което Райън веднага надигна. През последните двадесет и четири часа не беше спал много и не знаеше кога ще му се удаде нова възможност да си почине.
Настроението на Голбрайт се промени на 180 градуса от мига, в който разбра, че Джак не е тук с предложение за бизнес. Старецът дори се извини за външния си вид, като обясни, че работи по класическите си коли в гаража и не си е направил труда да се преоблича, защото очаквал младшият аналитик да се окаже измамник.
Докато сърбаха от напитките си, Голбрайт разказа историята си за „Рицман Приватбанкирс“. Джак искаше да си води записки, но нямаше намерение да прекъсва излиянието с молба за хартия и химикалка и затова се заслуша много внимателно.
- Малко преди смъртта си Тоби Габлер - започна Голбрайт, - първият от двамата убити банкери, се обадил на мой приятел с вещи в неговата банка. Казал му, че негов друг клиент искал да купува твърди активи, каквито моят приятел държал в трезора.
- Какви твърди активи?
- Злато. Не знам на каква стойност, но онзи се бил отказал от борсовите пазари и решил да вложи всичко в златни кюлчета. Сделката пропадна, не помня защо, и веднага след това, мисля на следващия ден, Тоби ми се обади със същото предложение. Каза, че имал клиент с проблем. Клиентът имал пари в номерирана сметка, но вече не вярвал на системата. Трябвало бързо да изкара парите от банката, не можел да ги прехвърли в друга банка заради някакъв фирмен спор. Тоби намекваше, че онзи бил от Източна Европа. Не каза от Съветския съюз - това щях да го запомня. По онова време провеждах сондажни проучвания на много места в Северно море. Доста добре спечелих, когато цените на нефта скочиха през седемдесетте години, и се налагаше да включа един от младите саудитски принцове, за да разширя дейността си в Близкия изток. За тази цел бях уговорил твърдите активи.
- Какви?
- Принцът обичаше златото - сви рамене Голбрайт. - Оказа се, че инвестицията си струва. А го мислех за луд. Както и да е, започнах да трупам злато за сделката и държах няколко кутии в трезора на „Рицман Приватбанкирс“ със злато.
- Добре - каза Райън. Разбираше, че онзи му говори за незаконна комисионна, но без сянка от срам в гласа му.
- И какво каза Габлер?
- Че работил като агент за този клиент. Каза, че ще плати много над пазарната цена за цялото ми злато. Имах над сто милиона, момче. И съм щял да сгреша, ако не приема онова, което онзи предлагал.
- И какво се случи после?
Голбрайт вдигна чашата си и се засмя.
- Сгреших. Не приех сделката. Знаех, че договорът със саудитците ще ми носи приходи десетилетия напред, и затова си задържах златото въпреки офертата. За съжаление, братята на принца го арестуваха и не изкарах и шилинг.
- И после убиха Габлер?
- Да. И Ветцел, един от вицепрезидентите на банката. Не го познавах. Обвиниха германците, както знаеш, и с това всичко приключи. Не чух нищо повече за този случай до началото на деветдесетте години, когато ме посетиха група руснаци.
- КГБ?
- Не. Съвсем не. Тримата се оказаха счетоводители. По онова време Русия потъваше в клозета и тримата търсеха някакъв мистериозен черен фонд с бивши пари на КГБ, откраднати от съветската хазна. Съвсем открити бяха и дойдоха при мен само защото съм разказвал за случая няколко пъти на коктейли с приятели. И те научили това - засмя се Голбрайт. - Помня как си мислех, че новата Русия няма шансове, защото КГБ е заменена с такива любезни консултанти, които задаваха любезни въпроси. Кой да знае, че КГБ ще изяде хората като тях за обяд и отново ще застане начело.
- Научихте ли нещо от тях за черния фонд?
Голбрайт се наведе напред.
- Не. Нищо, само очевидния факт, че според тях не „Фракция Червена армия“ е убила швейцарските банкери през осемдесетте. Разбрах тогава, че някой в КГБ е откраднал парите, сложил ги е в номерирана сметка в „Рицман Приватбанкирс“ и КГБ някак си са разбрали къде са парите.
- Имате ли представа как е станало това?
- Не, но предполагам. Обзалагам се, че КГБ вече са имали човек в „Рицман Приватбанкирс“. Който и да е откраднал парите и да ги е вложил там, не е знаел за това или пък се е мислил за по-умен от другите. КГБ са разбрали, че други руснаци изнасят големи суми пари на Запад. И са потърсили отговори. Тогава титулярът на сметката е накарал Габлер да открие бързо някой с твърди активи в банката да вземе парите и да бяга.