Свали едно одеяло от близкия стол, с което прикри лампата, за да остане светлина, колкото да огледа стаята.
Холът му се стори по-малък сега, когато се намираше в него сам. Дузината детективи, командоси и британски агенти бяха създали усещането за простор, но всъщност стаята се оказа само пет на пет метра, с прекалено много евтини и напълно натрошени мебели и с дупки по стените. На пода се виждаше очертание с формата на тяло, легнало настрани и с ръце, протегнати на една страна, а крака - на другата, във формата на буква S. Това беше очертанието на жената, убита първа - Джак прочете името й в доклада днес следобед. Улрике някоя си. Спомни си надупченото й тяло и автомата до него.
Сега момичето и автомата ги нямаше, но очертанието на пода и кървавото петно бяха останали.
Джак се замисли за снощната сцена. Все още долавяше миризмата на барутен дим, а му се струваше също, че усеща и мириса на смъртта.
След минута угаси лампата и опипом се върна към антрето, а после зави към спалните.
Малката стая на Марта Шойринг му се стори дори още по-тъмна от антрето. За момент опипа стената, за да потърси ключ за лампа, но когато не намери нищо, коленичи и заопипва с ръце пода около себе си. Напипа някакъв кабел - оказа се, че води до паднала настрани лампа на пода, която той включи. Оказа се, че това е синя лампа с мехури, която очевидно е стояла на сгъваемата стойка за телевизор, използвана от Марта като масичка. Стойката лежеше килната до лампата.
Джак вдигна лампата, за да я използва като много слабо фенерче. Огледа потрошените мебели и дупките в стената. Погледна дрехите в гардероба и натрошеното стъкло на малката тоалетка.
В тихата стая се чуваше само лекото шумолене на найлона върху картона по прозорците.
Джак огледа стаята, обляна в бледа синя светлина. Никой не беше умрял тук, по пода и стените нямаше кръв. Но усещането за смърт витаеше, защото младата жена, обитавала това малко пространство, загина преди две нощи на няколкостотин километра на юг, в Швейцария. От нея бяха останали само малкото й лични вещи. В един кош в ъгъла се виждаше пране. В него имаше износена хавлия и дънки, черен пуловер и обикновен бежов сутиен и чорапогащи.
Изведнъж Джак усети, че нещо не е наред.
Знаеше, че специалните сили са претърсили всичко, но той искаше да огледа сам. Сега обаче нямаше желание да докосва дрехите й и да рови из чекмеджетата или гардероба на тази жена.
Осъзна, че е сгрешил. Сега, на края на разследването, логиката беше отстъпила пред чувствата.
Джак въздъхна шумно. Мозъкът му работеше трескаво - мислеше как ли ще изглежда пред колегите му това непозволено нощно посещение на местопрестъплението. Дали изобщо да споменава на сър Базил или на Джим Гриър, че е идвал тук тайно? Вероятно не. Защото може да го сметнат за прибързан, недисциплиниран.
Не можеше да каже и на Кети, но така май беше най-добре за всички. Каза си, че ще си тръгне и няма да споменава и думичка на никого за...
Джак чу шум - далечно скърцане на дъска на пода. Шумът продължи и след момент осъзна, че някой се качва по дървеното стълбище към апартамента.
Бързо изключи синята лампа, остави я на пода и влезе в гардероба, като се притисна към увисналите по закачалките дрехи.
По дяволите, Джак - укори се той. Знаеше със сигурност, че това са полицаите. Знаеше, че не са го видели да се качва, защото не вдигна никакъв шум. Полицаите сигурно бяха видели светлината от проклетите лампи през дупките от куршуми в стената.
Стъпките приближаваха бавно, като вече се чуваха в коридора. Вратата на гардероба стоеше отворена. Джак не искаше да я затвори, защото се страхуваше, че пантите може да изскърцат, и затова бавно се скри още по-назад между роклите и палтата, оставени от Марта тук. Мислеше, че може да остане незабелязан, ако полицаите минат край стаята и само светнат в нея с фенерчетата си, защото гардеробът не се виждаше, без човек да влезе в нея.
Но изведнъж разбра нещо. Не се виждаше светлина от фенерче. Джак щеше да забележи малко светлина в коридора, но тук цареше пълна тъмнина.
Липсата на светлина го притесни. Нямаше представа кой е в апартамента, но подозираше, че и той има също толкова малко право да е тук, колкото самия него.
Дъските по пода скърцаха при всяка стъпка. Тупкането на дъжда по найлона продължаваше, а звукът от стъпките ставаше по-силен.
Спря пред вратата на стаята на Марта Шойринг. Джак се намираше на метър и осемдесет от другия посетител, само отчасти скрит в гардероба.
В стаята пред него влезе един силует. Усещаше го повече като присъствие, отколкото като нещо видимо в тъмнината. Помисли да изскочи и да изненада другия, трескаво зачуден дали това не е онзи, който преди двадесет и четири часа стреляше по него и по останалите мъже от GSG 9.