Джак нямаше никакво оръжие - надяваше се само да остане скрит. Не мърдаше. Задържа дъха си и разтвори силно очи, за да се възползва от всяка околна светлина, която можеше да му даде някакво предимство.
Чу се някакво драскане - Джак разбра, че това е синята лампа, влачена по пода.
Мамка му. Приготви се да скочи напред в мига, в който лампата се включи.
Внезапно стаята се окъпа в бледа синя светлина. На пода беше коленичила фигура в черно голямо палто с качулка, после се изправи, като гледаше в обратната посока. Райън сви десния си юмрук - трябваха му само две бързи стъпки, за да може да нанесе удара, но фигурата се отдалечи към леглото.
Човекът коленичи и протегна ръка под леглото. Джак чу звука от местене на подовите дъски и разбра какво става.
След няколко секунди опипване фигурата спря да се мърда, сякаш се отказа, и отпусна глава на леглото. Който и да беше това, очевидно търсеше куфарчето и сега осъзнаваше, че полицаите са го намерили.
Джак знаеше, че трябва веднага да поеме инициативата, докато непознатият е на колене, с наведена надолу глава и с гръб към него.
Излезе от гардероба и тръгна през малката стая. Стигна само до средата, когато дъските под краката му го издадоха.
Непознатият скочи и се извъртя. В синята светлина Джак забеляза как едната му ръка посяга към джоба на палтото и бързо излиза, стиснала нещо малко и черно. Той не знаеше дали това е пистолет или нож, но нямаше значение. Набрал скорост, той продължи напред, без да изпуска оръжието от погледа си, сви юмрук и замахна.
Забеляза стоманеното острие в мига, когато то щракна. Непознатият замахна с ножа в момента, когато Райън го удари. Юмрукът му попадна в челюстта на човека отсреща почти идеално и отметна рязко главата му назад.
Ножът прелетя във въздуха, а тялото падна заднешком на леглото и остана там в несвяст.
Джак усети болка в предмишницата си - острието го беше срязало, но на слабата светлина не можеше да види колко. Опипа ръката си през разкъсания ръкав на шлифера и разтърка пръсти, по които усети мократа кръв. Раната не се оказа сериозна, но болеше адски.
- Кучи син! - викна той, като свали шала си и го уви около раната.
След като обви раната, без да сваля очи от фигурата на леглото пред себе си, пристъпи напред и се наведе над нея. Протегна ръка и отметна качулката, а после отмести мократа коса, за да разкрие лицето.
Бързо се изправи, зашеметен.
Оказа се, че това е жена.
Погледна юмрука си - кокалчетата го боляха след жестокия удар по лицето й.
- Господи.
Изминаха пет минути, преди жената да се съвземе. Джак върза ръцете й зад гърба със сутиена от коша за пране и я сложи да седне на пода с гръб, опрян на леглото. Претърси я. Не намери други оръжия, нито документи, а само ключодържател с няколко ключа и две малки пачки пари. Жената носеше западногермански и източногермански марки, но не това се оказа най-интересното.
Докато седеше на пода пред нея, с лампата помежду им, Джак разглеждаше лицето й. Не я виждаше добре в слабата светлина заради косата, паднала над очите й, и наведената напред глава, а и заради тъмночервеното охлузване на челюстта от юмрука му, но скоро заподозря, че знае коя е тя.
И когато тя се събуди, отвори очи и се заоглежда из стаята, Джак се убеди, че е прав.
- Ако викаш, ще ти запуша устата - каза той. - Разбираш ли ме?
Чу как дишането й се учести. Тя го погледна с разширени от страх очи, от които потекоха сълзи.
- Говориш английски, нали така?
След малко тя запита:
- Кой си ти?
Въпреки силния немски акцент Райън я разбра.
Вгледа се в очите й в бледата синя светлина. Освен ужас в тях се четеше и изтощение. Мократа коса стоеше залепена на челото й.
- Наричай ме Джон - отговори той. - А аз мога ли да те наричам Марта? Марта Шойринг.
76.
Джак нямаше представа как точно става това, но пред него се намираше член на „Фракция Червена армия“, идентифициран като мъртъв в ресторанта в Роткройц в Швейцария, където избухна бомбата.
- Аз не се казвам така - отговори жената.
Прииска му се Ник Истлинг да е с него сега. Контраразузнавачът може и да имаше недостатъци, но умееше да кара хората да говорят.
- Няма смисъл да отричаш - каза Джак, като се оглеждаше в стаята за нейни снимки. Не намери нищо, но се зачуди дали мъжете от специалните сили не са ги взели за доказателствен материал.