- Шибана свиня - каза тя. Обърна поглед към стената и запита: - Ти си американец?
- Да.
- ФБР? ЦРУ?
- Искаш ли аз да задавам въпросите?
Тя поклати глава.
- Не ми се слушат лайнените ти въпроси. Ти си глупак. Всички сте глупаци. Мислите, че сме били в Швейцария, че сме участвали в нападенията там. Но не бяхме ние. Никой от нас. Вие, свини, убихте всички тук за нищо.
Джак поклати глава.
- Не е за нищо. Вашите приятели умряха, защото сте от „Фракция Червена армия“ и защото твоята лична карта се намери на място, в което изгоряха четиринадесет души. Когато специалните сили дойдоха тук, някой почна да стреля по тях от твоята хотелска стая отсреща.
Жената поклати глава. Мокрият перчем падна върху очите й и тя го издуха с уста.
- Was meinst du denn? Какво искаш да кажеш, по дяволите? Каква хотелска стая?
- Ти не нае ли стая в хотел за гастарбайтери на две преки от тук, на „Шпренгелщрасе“?
- И защо да го правя? - запита тя подигравателно, но определено нещо в думите й означаваше за Джак, че тя казва истината.
- Не те познавам, Марта - отговори Джак, - но за твое добро се надявам да си достатъчно умна, за да разбереш, че са ви изиграли. Цялата ви организация е изиграна.
Немкинята отново наведе глава и перчемът й пак падна. Този път тя го остави така.
- Ти ми вярваш? Вярваш, че не съм убила никого?
- Да, вярвам ти. Но точно сега само аз вярвам, че в цялата игра „Фракция Червена армия“ е само пионка. Щом от BfV разберат, че си още жива, ще се превърнеш в най-издирваната жена в Германия.
Момичето изглеждаше сякаш ще заплаче отново, но само промълви:
- Шибани буржоазни свине. Всичките.
- Кое е мъртвото момиче в Швейцария с твоята лична карта?
Жената не отговори.
- Марта, никой на света не знае, че съм тук. Ако искаш, мога да сляза долу и да кажа на полицаите, че си тук. Или можеш да си поговориш с мен и после двамата да се измъкнем оттук в пълна безопасност.
Марта промърмори нещо.
- Какво?
- Ингрид Брец. Казваше се Ингрид Брец.
- И тя ли членуваше във „Фракция Червена армия“?
Марта поклати глава.
- Тя работеше като сервитьорка в един бар на „Александерплац“ в Източен Берлин.
- Източен Берлин? От Източна Германия ли е?
- Ja.
- И какво правеше тя с твоята лична карта?
- Аз й я дадох. Преди седмица отидох там. Тя каза, че иска да дойде на Запад за няколко дни. Трябваше й Ausweis, лична карта. Достатъчно си приличахме и затова й дадох моята.
- Приятели ли бяхте?
Марта се поколеба.
- Да, но тя ми плати. Плати ми да ида в Източен Берлин, да й дам моята лична карта и да чакам да се върне след няколко дни.
- Кой ви уговори така?
- Никой. Идеята си беше нейна.
Джак не й вярваше.
- А ти как се върна тук без лична карта?
Марта сви рамене.
- Има начини.
- Какви? Тунел?
- Ха. Тунел? Ти си глупак.
Джак изостави този въпрос. Вместо това запита:
- А защо Ингрид не е дошла тук като теб?
Марта го изгледа злобно. С погледа, който един терорист с леви убеждения би погледнал служител на ЦРУ. Лицемерен и демонстриращ интелектуално превъзходство.
- Тя заминаваше за Швейцария. Дотам няма тунел.
Джак разбра, че Ингрид е искала документите, за да излезе от Източен Берлин в Западна Германия, а след това да отиде до Швейцария.
- А ти знаеш ли защо тя е отишла в Швейцария?
- Каза ми, че имала приятел, който емигрирал там.
- И ти й повярва?
- Защо не? Тя ми показа огърлица, която той й е изпратил С голям диамант. Тя не го носеше. Не са много момичетата в Източна Германия с диамантени огърлици.
- Тя каза ли ти как се казва нейният приятел?
- Не.
- И сте били приятелки? - запита Джак озадачен. Не знаеше как да провежда разпит. Чудеше се дали любопитството му не го кара да бърза. Преди да измисли друг, по-лек подход за разпита си, Марта заговори:
- Ингрид никога не беше ходила в Швейцария. И как в такъв случай ще иде там сама, за да стреля с автомат по хората и да взривява сгради? Das ist Verukt. - После преведе казаното:
- Това е ненормално.
- Ще кажат, че не е действала сама. Ще кажат, че другите от „Фракция Червена армия“ са работили с нея. Може би, че и ти си работила с нея?
Марта поклати глава.
- Ингрид не беше от фракцията. А и какво ни пука за банкерите в Швейцария? Имаме си банкери и тук. Индустриалци. НАТО.
След това изгледа Джак, който седеше на малкото легло.
- И капиталистически шпиони имаме... тук.
- Как се озова куфарчето под леглото?