Марта замълча. Този път Джак отговори вместо нея:
- Ето какво мисля аз. Не вярвам, че си дала назаем личната си карта на тази сервитьорка срещу няколко източногермански марки. Мисля, че хората, които са ти заповядали да й я дадеш, са същите, които са сложили и куфарчето под леглото ти.
Тя се засмя, но неискрено, насила.
- Кой ми е заповядал?
Джак сви рамене.
- Щази? Или КГБ? Не знам. Знам, че организацията ти работи и с едните, и с другите. Които и да са те, са ти казали, че трябва да скрият нещо тук. Ти трябва да си им казала за тайника под леглото. И като си разбрала, че полицията е идвала тук, си се досетила, че са те накиснали.
Тя отново поклати глава.
- Типична лъжа на ЦРУ.
Райън стисна шалчето около ръката си - усети, че е подгизнало от кръв. И каза:
- Слушай, Марта, който и да е сторил всичко това, е използвал Ингрид, защото не са можели да накарат истински член на „Фракция Червена армия“ да иде в Швейцария и да сложи бомбата. Взели са твоята лична карта и са й я дали, за да може обвинението за убийствата да падне върху твоята група. И в резултат на това приятелите ти умряха. Очевидно знаеш, че са ви накиснали, защото се върна с надеждата, че доказателствата са все още под леглото ти и ще можеш да се разкараш оттук, преди ти и твоята група левичари загубеняци да затънете още.
- Няма какво повече да ти кажа.
- Не искаш ли светът да научи, че „Фракция Червена армия“ не е свързана със смъртта на толкова невинни хора в Швейцария? Това е възможно най-лошото нещо, което се е случило на организацията ви.
Тя не отговори. Само поклати глава.
- Не искаш да говориш, но искаш ли да чуеш нещо? Ако не знаеш, приятелите ти загинаха заради пари. Всичко дотук е заради една банкова сметка. Сметка от двеста милиона долара в швейцарска банка. За да се скрият парите, е трябвало някои хора да умрат и руснаците са решили да използват теб и твоите приятели като виновници за убийствата.
Райън се усмихна.
- Пари и нищо повече, скъпа. Социалистическите ти идеали, борбата ти за правата на работника - тези неща нямат нищо общо със случилото се. Руснаците са искали да скрият парите си и „Фракция Червена армия“ е подходяща изкупителна жертва. Всички са мъртви, Марта - продължаваше Джак. - Всичките ти приятели. Никой не може да те защити, освен мъжа, който ти е причинил всичко това. Ако го защитаваш... значи си затънала още по-дълбоко в онова, което се случи.
Сега жената плачеше без задръжки, с наведена глава, а сълзите й капеха по пода пред нея. Но не каза нищо.
- Не искаш да говориш. Нищо. Уважавам това поведение. Но ще ти кажа нещо. Ако можеш да ми отговориш на още един въпрос, ще те развържа и ще те пусна да си идеш.
Жената вдигна глава. В очите й трептеше надежда.
- Какво?
- Само един въпрос, Марта. Обещавам.
Носът й течеше - тя не можеше да го избърше с ръце и затова само изшмърка шумно.
- Добре. Какъв въпрос?
- Защо си жива?
Тя бавно отпусна глава настрани.
- Was meinst du?[13]
- Тези хора досега успяват да скрият следите си отлично. Убиха Ингрид, която е източногерманка и няма да липсва на никого там. Убиха мъжете, които са знаели, че руснаците крият пари в банката. Сигурен съм, че убиха един мой приятел, който опитваше да разкрие операцията им. И се погрижиха всички тук да умрат, за да не може никой да докаже участието им в нападенията.
Джак се наведе към жената. Не със заплаха, а умоляващо.
- Но ти, Марта, ти си единствената неразкъсана нишка. Ако се разхождаш из Западен Берлин, можеш да съсипеш целия им план. Смяташ ли, че ще бездействат и ще чакат да се случи това?
Мускулите на врата й се напрегнаха. Лицето й придоби идеалната гримаса на човек, който току-що е разбрал, че основната догма в системата му от убеждения е грешна.
Джак би трябвало да злорадства, че терористката е осъзнала как всичко дотук е почивало на куп лайна, подавани от организация на бездушни убийци. Но вместо това му дожаля за нея.
Зареяните й влажни очи изглеждаха почти безжизнени. Тя каза:
- Аз не трябваше да съм тук. Дойдох от Източен Берлин. Пристигнах рано тази сутрин, когато научих какво е станало.
- Пристигнала си? Как?
- Има един тунел. Използват го от източногерманското разузнаване. Знам го, защото сме им помагали да носят разни неща тук.
- Никой ли не знае, че си тук?
Марта отново поклати глава.
Джак се наведе още по-близо до нея, на сантиметри от лицето й, и запита, без да е сигурен:
- Дори и твоят контролиращ офицер от КГБ?
Марта Шойринг поклати бавно глава. И заплака пак.
- Аз нямам такъв офицер. Руснакът, който ме запозна с Ингрид, беше непознат. Не го познавах, но той познаваше други от нашата организация. Те ми казаха, че мога да му имам доверие. Предполагам, че е от КГБ. Искам да кажа... как иначе ще знае за нас? Той ми каза, че ще ни подкрепи, ако направя каквото ми наредят. Не можех да откажа. Имахме нужда от подкрепа.