Главният агент от личната охрана на Райън, Андреа Прайс 0’Дей стоеше достатъчно близо до тях, за да чуе този разговор.
- Ако се наложи, господин президент, смятам, че можете да се справите с него.
Колата спря пред тях и един агент от Тайната служба отвори задната врата.
След няколко секунди от нея излезе Сергей Головко, бивш офицер от КГБ и бивш директор на руската Служба за външно разузнаване.
- Сергей! - каза Райън с топла усмивка и протегна ръка.
- Господин президент - отговори Головко, също усмихнат.
Кети пристъпи напред и позволи да я целунат. Познаваше Сергей и го смяташе за добър и любезен човек въпреки случилото се между него и Джак преди много време.
Когато се обърнаха, за да влязат в Белия дом, Райън забеляза, че Сергей изглежда видимо остарял. Усмихваше се, но се движеше бавно и вяло, а раменете му бяха увиснали под синия костюм.
Райън си каза, че това не бива да го изненадва. Според статистиката руският мъж живее до около шестдесет години, а Сергей надхвърляше седемдесетте. Освен това от няколко седмици Головко провеждаше изнурително турне с беседи из Съединените щати. Нима не е нормално да изглежда изморен?
Какво да се прави, Джак - помисли си той. - Остаряваме.
Докато отиваха към стаята за дипломатически приеми на втория етаж, Джак сложи длан на гърба на по-ниския руснак.
- Как си, приятелю?
- Добре съм - отговори Сергей, без да спира. След това сви рамене и добави: - Тази сутрин се събудих малко уморен. Снощи бях в Лорънс, Канзас, и ядох нещо, което наричат гърди на барбекю. Очевидно железният ми руски стомах не е готов за такова нещо.
Райън се засмя и прегърна стария си приятел през раменете.
- Съжалявам за това. Тук имаме добър лекар. Мога да я накарам да поговори с теб преди обяда, ако искаш.
Сергей поклати учтиво глава.
- Hem. Ще се оправя. Благодаря ти, Иван Еметович.
След това руснакът бързо се поправи:
- Искам да кажа, господин президент.
- Иван Еметович става, Сергей Николаевич. Нямам нищо против името на баща си.
Антъни Холдейн и Станислав Бирюков стояха във фоайето на ресторант „Ванил“ и разговаряха, докато обличаха палтата си. Когато се готвеха да излязат, главният агент от охраната на директора на СВР се обади по радиото навън да докарат до вратата джипа „Лендроувър“ на Бирюков.
Двамата мъже си стиснаха ръцете.
- До следващата седмица, Антъни Артурович.
-До свидания[3], Стан.
Тони Холдейн мина през вратата заедно с един от охранителите на Бирюков, който излезе преди шефа си, за да провери улицата. Станислав застана до вратата, заобиколен от тримата си охранители, за да чака сигнал, че е чисто.
Когато Холдейн стъпи на бордюра зад редицата джипове, за да вземе такси, Бирюков излезе от вратата, на петнадесет метра зад англичанина. Щом мина между двете саксии до вратите на ресторанта, всичко се озари от ярка светлина.
След микросекунда районът се разтърси от гръмотевичен шум и налягане.
Взривът отхвърли охранителите като отломки по улицата, бронираните джипове подскочиха или се претърколиха като детски играчки, а разлетелите се парчета натрошиха прозорци и нараниха минувачи на сто метра оттам. Алармите на много коли се включиха с подобен на блеене рев, и заглушиха всичко освен най-шумните стенания от болка и викове на изпаднали в шок хора.
От другата страна на парка Дино Кадич се изправи и се облегна в ладата. Беше легнал почти до пода, за да натисне бутона на телефона си и да се скрие от летящи парчетии, въпреки че колата му стоеше почти изцяло защитена от ъгъла на една банка.
Преди и последното парче, изхвърлено от взрива, да падне на земята, Кадич включи двигателя и се сля с лекия вечерен трафик. Продължи бавно и спокойно, без да гледа назад към опустошението, въпреки че свали малко стъклото на вратата и си пое дълбоко дъх, за да усети мириса на дим.
Президентът Джак Райън и първата дама Кети Райън седнаха с госта си за обяд в семейната резиденция срещу Западния хол до спалнята. Към тях се присъедини и директорът на националната разузнавателна служба Мери Пат Фоли със съпруга си, бившия директор на ЦРУ Ед Фоли.
Малката група хора, която знаеше за днешния обяд и помнеше студената война, се чувстваше странно, че сега с тях е бившият ръководител на руските служби за сигурност, но времената сега бяха много различни.
Головко вече не работеше за руското разузнаване - всъщност дори пречеше. Сега, като частно лице, той представляваше трън в петата на последния обитател на Кремъл. Държавният департамент предупреди президента Райън, че ако разберат за обяда на Головко в Белия дом, руснаците може да приемат това като провокация. Джак се съгласи с нежелание и само отчасти, като нареди това събитие да остане неофициално и под радара.