Марта отново изглеждаше ужасена. Райън разбираше ясно, че тя се страхува да излезе на улицата.
- Сега е един през нощта - каза жената. - Във Вединг можем да намерим такси само на „Фенщрасе“. На три преки оттук.
- Да тръгваме.
Тя се поколеба. Райън забеляза,че ръцете й треперят.
- Моля - подкани я той.
Джак придържаше ранената си дясна ръка с лявата, докато вървяха заедно през малък и празен парк. Той непрекъснато местеше поглед между жилищните блокове отдясно и жената, която вървеше от лявата му страна. Забеляза един монетен телефон и му хрумна, че може да се обади на някой в Берлинската мисия да дойде и да го вземе, но реши да не го прави, защото с такси щеше да стигне по-бързо, а и не искаше да седи тук, докато чака колата.
В „Шпарплац“, голямата зелена площ, край която Джак и Марта вървяха в смразяващия дъжд, цареше пълна тъмнина и затова не забелязаха самотния мъж, който ги наблюдаваше от дърветата до занемареното баскетболно игрище. Мъжът стоеше неподвижно и тихо и чак когато завиха надясно по „Линарщрасе“ и се изгубиха от погледа му, излезе от парка, заобиколи отдалече кръга светлина на уличната лампа и тръгна по тротоара, по който и те минаха преди тридесет секунди.
Мъжът носеше кожено яке, каскет и кожени ръкавици. Всеки, който гледаше от улицата, би отбелязал, че въпреки проливния дъжд мъжът не носеше чадър и освен това с нищо не привличаше внимание.
Мъжът тръгна по „Линарщрасе“ в мига, когато Джак Райън и Марта Шойринг завиха наляво по „Тегелер щрасе“ пред него.
Той ускори крачка и сгуши глава в яката на якето си, за да се пази от дъжда и студа.
Джак се тревожеше за Марта. Тя изглеждаше съвсем уплашена от тази разходка под дъжда, сякаш ужасена от тъмнината между стълбовете. Трепваше от страх при вида на всяка кола и се вглеждаше в Джак за успокоение.
Забелязаха едно такси на „Фенщрасе“, но то мина край тях и не спря, когато му махнаха. Второто вече имаше пътник и също ги отмина. Джак се ядоса - не му харесваше тази разходка из почти безлюдните улици най-вече заради Марта, а не заради собствената му безопасност.
Марта забеляза светлините на приближаващ автомобил преди Джак, който наблюдаваше прекалено много нея, за да гледа четири преки напред по улицата.
Когато вдигна поглед, не можа да разпознае колата.
- Такси ли е? - запита той, но като погледна назад, видя, че Марта е спряла на мястото си.
- Das weiss ich nicht[14] - отговори тя с фокусирани върху фаровете и широко отворени от ужас очи.
- Марта, спокойно - каза Джак, след което стъпи на бордюра, готов да махне на колата.
Но се оказа, че това не такси, а голям бял микробус.
Бусът намали, когато стигна до тях. Спря до бордюра на не повече от петнадесет метра.
Страничната врата се отвори шумно.
- Това е той! - каза Марта с паника в гласа.
Обърна се и затича.
Джак понечи да направи същото, но хвърли поглед през рамо. През отворената врата на микробуса изхвръкна огромен топ вестници, завързани с въженце и увити в прозрачен найлонов плик. Вестниците паднаха тежко на земята пред входната врата на денонощен магазин.
След миг от магазина излезе един мъж, махна бързо на микробуса, вдигна вестниците и се върна в топлия и сух магазин.
Колата отмина надолу по улицата.
Джак викна на Марта:
- Няма нищо!
Въздъхна с облекчение, но осъзна, че Марта Шойринг е изчезнала.
Забеляза как вратата на жилищен вход на няколко метра от него се затваря и се спусна натам, за да последва момичето, но не можа да отвори вратата.
Марта я беше заключила.
Изтича около сградата, за да търси друг вход, но като зави зад ъгъла, видя как Марта, излязла през една странична врата, сега тичаше от другата страна на улицата.
- Марта! - викна той и се спусна след нея в дъжда, но тя не се обърна, а продължи да бяга.
Джак я подгони, когато тя сви по тъмната улица „Ам Нордхафен“. Тя имаше поне петдесет метра преднина и той не смяташе, че ще я настигне, преди тя да отиде където искаше.
Берлинската стена се намираше само на две преки оттук.
Викна й още веднъж, този път, докато я гонеше край канала „Берлин - Шпандау“ - тясно бетонно корито на канал от дясната му страна в посока към Берлинската стена.
Марта сега се втурна между сградите от лявата си страна и Джак я последва в тъмнината през един празен терен, но когато мина край някакъв отвор в метална ограда, се хлъзна в мазната кал. След момент стана на крака, но вече не виждаше немкинята. Няколкото сгради край откритата площ бяха тъмни и празни и тя можеше да се е скрила във всеки от многобройните прозорци на приземните етажи.