Отново викна, като този път гласът му отекна от сградите:
- Марта? Не прави това. Имай ми доверие. Ние можем да ти помогнем.
Не му отговориха. Изтича до един прозорец, надникна вътре в тъмната стая, която миришеше на дървени стърготини и гипс, но не видя никаква следа от немкинята.
Тя му беше казала за някакъв тунел, през който преминавала в Източен Берлин, но той не знаеше дали тунелът е наблизо, със сигурност нямаше да го намери в тази черна нощ.
Не искаше да си признае, но бавно осъзна, че немкинята е избягала.
Остана на място цяла минута и за първи път забеляза мократа си коса, калта по панталона и студения въздух. Върна се на улицата, зави зад ъгъла и застана под една улична лампа.
Берлинската стена се намираше на една пресечка напред по „Бойенщрасе“, а отвъд нея се виждаха ярките прожектори, които осветяваха ивицата на смъртта - широка открита полоса между стената и вътрешната стена от източната страна. В ивицата имаше автоматични картечници, а в далечния край на стената стояха мъже с автомати, кучета и прожектори.
Джак стоеше, като започваше бавно да осъзнава, че е загубил доказателството за версията си относно случая с Утринна звезда. Една кола излезе на „Зелерщрасе“, а миг след това се появиха фаровете на втора кола от „Ам Нордхафен“. По моста над канала от дясната му страна светнаха фаровете на трета кола.
Джак си отбеляза факта, че през последните десет минути беше видял само три коли, а сега изведнъж три коли идваха към него.
Излезе от светлината и се скри в тъмното.
Един микробус се спусна на юг по „Ам Нордхафен“, хлъзна се на пресечката и зави наляво. Втората кола, която прекоси моста, също профуча край пресечката, от която Райън се махна преди съвсем малко време. Успя да хвърли поглед в колата, когато тя мина покрай уличната лампа, и видя четирима мъже в нея. Не знаеше кои са те, но остана убеден, че тези коли летят насам, за да търсят Марта Шойринг.
Райън се обърна, за да тръгне по „Ам Нордхафен“, но забеляза фигурата на един мъж, застанал на тротоара на седемдесет и пет метра от него. Мъжът - Джак допусна, че е мъж заради късото яке и каскета - стоеше до една шлосерска работилница напълно неподвижен и вперил очи към американеца.
Джак прекоси улицата, за да се озове в относително усамотение около дърветата по „Нордхафен“ - по-широката зона на канала „Берлин - Шпандау“, където баржите спираха на пристан и обръщаха. Но преди да се скрие сред дърветата, погледна назад и видя, че мъжът си е отишъл. Джак реши, че онзи може да се е скрил в цеха, макар че по това време на нощта той най-вероятно беше затворен.
Райън знаеше със сигурност, че непознатият мъж не е пресякъл улицата.
Продължи на север по пътечката между дърветата от дясната си страна и канала отляво. Сега искаше да излезе на „Фенщрасе“ - най-голямата улица в района, и да си намери такси. Искаше да иде в „Главна квартира Клей“, където да говори с резидента на ЦРУ в Берлин. Надяваше се, че той ще може да намери хора, които да идат в квартала и да открият Марта преди руснаците или източногерманците, или които и да бяха тези.
Джак затича, защото знаеше, че не остава време.
Но не стигна далече. От дърветата пред него излязоха двама мъже в шлифери и му препречиха пътя.
Райън се закова на място.
Въпреки тъмнината Райън виждаше, че онези са около тридесетгодишни, с късо подстригани коси и мустаци. Единият запита:
- Кой си ти?
Райън се изненада, че го питат на английски, със силен германски акцент, но знаеше, че може да са го чули, докато викаше след Марта преди една минута.
- Вие кои сте? - отвърна Джак.
- Polizei - отговори единият, но не носеха униформи и не показаха значки.
- Да бе - каза Джак и се огледа. Намираше се в самотно място. Зад себе си видя метален парапет, а отвъд него - мразовитата вода на два метра от ръба на канала.
Не можеше да избяга от тези. Трябваше да мине през тях.
- Документите - каза същият мъж.
Що за глупости? Намираха се в Западен, не в Източен Берлин. Райън не искаше да им показва нищо, но бръкна в джоба на сакото си, сякаш се подчинява.
Ръката му обви късия нож и той натисна бутона, за да го отвори.
Когато извади ръката си от джоба, двамата мъже се нахвърлиха върху него - първият изби ножа, а вторият застана зад гърба му и опита да го сграбчи за ръцете.
Райън заби лакът в мъжа зад себе си и го събори, след което ритна другия отпред. Не успя, но си осигури малко място и затова се извъртя и се нахвърли към мъжа пред себе си, блъсна го и двамата се удариха в металния парапет край водата. Джак удари германеца по брадата, без да му причини особени щети, но поне успя да го задържи настрана. Продължи напред към опрелия се на парапета мъж, който нямаше къде да иде. Замахна отново и го удари в носа, при което мустакатият германец се строполи на пътечката.