Райън се завъртя възможно най-бързо, защото знаеше, че вторият нападател е някъде зад него. И веднага го забеляза - най-много на три метра от него, стиснал малък черен пистолет, който вдигаше към главата му-
Джак се смръзна, загледан в студените очи на немеца. От тях разбра без никакво съмнение, че онзи ще го убие.
Замисли се за семейството си.
Докато чакаше, забеляза някакво движение отляво на мъжа с пистолета - от дърветата се появи тъмна фигура, която тичаше с невероятна скорост към пътеката. Мъжът с пистолета също го забеляза с крайчеца на окото си и понечи да насочи пистолета натам, но не успя да го направи достатъчно бързо.
Мъжът с коженото яке и каскета се блъсна в германеца, чиято ръка с пистолета отхвръкна настрани и се чу изстрел, а пламъкът от цевта огря тъмнината. Джак Райън отскочи назад, но се спъна в падналия в несвяст мъж зад себе си. Падна по гръб върху парапета и се преметна надолу с главата.
Извика, докато падаше, и опита да се хване за нещо, но цопна във водата. Когато излезе на повърхността, почувства силния студ. Махаше с ръце във водата, без да осъзнава кое е горе и кое - долу, дезориентиран и шокиран от студа.
Показа глава от водата, изплю и си пое студен въздух. Готов да се гмурне отново, за да избегне стрелбата, той вдигна поглед нагоре, но не видя никакви хора до парапета.
След това за момент забеляза мъжа с якето. Каскета му го нямаше и Джак разбра, че онзи е бял мъж с брада и мустаци. Мъжът стъпи на долния парапет, сякаш готов да скочи във водата до Джак.
Чу се втори изстрел. Мъжът на парапета спря, вдигна ръце и се завъртя, след което се изгуби от погледа му.
Райън усети, че ръцете и краката му се вцепеняват, и се зае да рита и да пляска с ръце, за да стигне до ръба на канала. След малко разбра, че течението го дърпа на юг. Само за няколко минути се озова на десет метра встрани. Петдесетина метра по-надолу имаше мост. Близо до единия опорен камък стърчеше някакво желязо, което той можеше да хване, и затова се остави на течението, като се стараеше да не се удави.
Чак след почти пет минути успя да излезе на улицата. Сега навсякъде по „Ам Нордхафен“ имаше полицейски коли, след като от близките жилищни блокове бяха ги извикали заради стрелбата. Повечето хора допускаха съвсем основателно, че източногерманските граничари са убили някого на полосата на смъртта отвъд стената, но скоро стана ясно, че изстрелите са дошли от отсамната й страна.
Райън се добра до първата патрулна кола край моста. С тракащи зъби обясни на мъжа, че е американски дипломат и че са го нападнали двама мъже, като единият е имал пистолет.
Доколкото Джак можеше да каже, спасението му се дължеше на добър самарянин, но не знаеше какво се е случило с мъжа с коженото яке.
Дадоха му одеяло и му съобщиха, че ще го закарат в болницата, но Джак настоя да го върнат на мястото, където се случи всичко.
Не откриха никакви следи от добрия самарянин и от нападателите и скоро след това полицаите настояха да го заведат в болница. Той ги уговори да го закарат в „Главна квартира Клей“, където американски лекари щяха да зашият ръката му, но всъщност искаше да съобщи на ЦРУ за събитията от последния час.
Джак искаше да направи нещо за Марта и за спасителя си, защото се опасяваше, че сега и двамата са в ръцете на източногерманците.
78. В наши дни
Денят на Джак Райън-младши се оказа много дълъг. Щом излезе от дома на Малкълм Голбрайт, се върна в самолета и отлетяха за Франция. Трябваше да се махне от Шотландия, защото Хю Кастор знаеше, че Джак е там, и имаше вероятност да изпрати други руски убийци по следите му.
Приземиха се на летище близо до град Лил във Франция и останаха там, докато Гавин Биъри, все още в киевския апартамент, проникваше в системите на мобилните телефони във Великобритания, за да открие къде е телефонът на Хю Кастор, по който Малкълм Голбрайт беше говорил с него. След дълго търсене се изясни, че Кастор използва мощна система за криптиране на телефона си, която крие връзката му с кулите, и по тази причина Гавин не можеше да го открие или да разбере къде се е намирал преди.
Тъкмо решиха да признаят поражението, когато Райън се досети за нещо. Обади се на Санди Ламонт и го запита кой от служителите на Кастор не е в офиса. Санди не искаше да каже, но накрая провери и отговори, че един от двамата охранители на Кастор, също бивш служител на МИ-5, не е на работа. Райън намери номера му от социалните медии и скоро Биъри откри къде е той по сигнала от телефона му.