Бедрок разбра, че няма да успее да стигне до канала.
Нахлупиха качулка на главата му, после чу немска реч и скоро го набутаха през вратата на една от сградите близо до стената при „Бойенщрасе“.
Поведоха го по тясно стълбище, след което го спуснаха дълбоко под земята в нещо като метален кош.
За да прекарат мъжа с качулката и вързаните ръце през тунела, на онези им трябваха петнадесет минути. Бедрок се движеше на колене с ръце зад гърба, а когато коленете му се разкървиха дотолкова, че вече не издържаше, той се обърна по гръб и продължи да се изтласква с ритници, като раздра лактите, главата и задника си.
Когато той и останалите четирима излязоха от другата страна на стената, го изкараха на повърхността и го вмъкнаха в някакъв микробус. Вътре онези го ритаха няколко минути за удоволствие, докато колата не спря рязко.
Двадесет и девет годишният Виктор Оксли с кодово име Бедрок понесе още един ритник в тила - пети или шести. От него той блъсна лицето си още по-силно в металната врата на микробуса. Усети кръв по устните си от разбития нос.
Колкото и силна да беше болката, той знаеше, че това е само началото, защото сега беше в източната част и противникът можеше да прави с него каквото си поиска.
Вратата се отвори. Бедрок реши, че са пристигнали, но вместо това при тях се качи още някой.
Проведе се продължителен разговор на немски, изглежда, спореха, и въпреки че Бедрок не разбираше думите, остана с убеждение, че обсъждат на кого трябва да го предадат като пленник. Изглежда, германците надвиваха и дори за момент изглеждаше, че ще се стигне до бой, но накрая нещата се успокоиха.
Над лицето му се надвеси някакъв мъж - англичанинът усети мирис на тютюн и пот. Мъжът проговори на английски, но нямаше съмнение. Той беше руснак.
- Не знам кой си, но мисля, че си от онези, които много затрудняват мен и колегите ми. Ако можех, щях да те изкарам и да те застрелям още тук. Когато Щази приключат с теб, ще ти се иска да те бях убил.
И толкова.
Колата спря след малко, вратата се отвори и някой излезе, без да каже нито дума. Бедрок чу отдалечаващи се стъпки върху чакъл и се изненада, че онзи очевидно куца, ако се съдеше по неравномерните звуци от стъпките му.
След миг отново потеглиха - английският шпионин реши, че слезлият е руснакът, защото немците веднага се разприказваха. Оксли не говореше немски, но долови известно облекчение в гласовете на мъжете от Щази.
Но облекчението не стигна до него - ритниците продължиха още по-силни.
Продължиха така над два часа, но Оксли знаеше достатъчно за тактиката на Щази - вероятно се движеха в кръг, за да се чуди той къде го водят.
Когато спряха отново, го измъкнаха от колата, завързаха ръцете му за китките и ги вдигнаха високо нагоре, за да го заставят да се наведе. От двете му страни имаше мъже, които го бутаха напред, нагоре по някакво стълбище, после надолу, след това в асансьори, при което той се обърка дотолкова, че не можеше да прецени къде се намира - на дъното на силоз за ядрена ракета или на върха на телевизионна кула.
Накрая го въведоха в някаква стая, свалиха качулката му и закачиха белезниците към кука на масата.
До момента той не беше проговорил и дума и взе решение, което щеше да спаси живота му, но да го обрече на непоносими трудности.
Щеше да говори на руски.
Нямаше документи - всичко остана в хотела, и затова можеше да говори каквото си пожелае, без да го уличат в лъжа.
Стига да се придържаше към прикритието си.
В продължение на три дни го държаха буден със студена вода и електрошокове в опит да го пречупят, но той говореше само руски и казваше на германците, че не знае какво искат и нямат право да се отнасят така с гражданин на Съветския съюз.
Оксли беше чувал слухове за изключително гаден метод на агентите от Щази да следят заловените от тях хора. Слагали ги пред нещо като голям фотоапарат и им казвали да чакат, докато сменят лентата.
Но вместо фотоапарат това бил рентген, който облъчвал с радиоактивни частици нещастните жертви през цялото време.
Така се гарантирало, че всеки път, когато този човек мине през някой от контролно-пропускателните пунктове към Запада, детекторите за радиация, каквито имало във всеки един, ще покажат, че този човек е залавян от Щази.
Може и да съкращаваха живота на хората с десетки години заради рак, но какво толкова. Щази намираха тази тактика за удобна.
Но на Оксли не приложиха облъчване, защото нямаше да го връщат на запад.
Не, той заминаваше на изток.