Източногерманците го предадоха на КГБ.
80. В наши дни
Президентът на Съединените щати Джак Райън осъзна, че е стиснал отстрани плота на бюрото със свободната си ръка, докато слушаше как дрезгавият глас разказва историята с толкова добър изход за Райън и толкова лош за англичанина.
Когато разказът приключи, Джак знаеше, че трябва да има още много, много други неща, но осъзна, че англичанинът искаше да чуе нещо от него, за да е сигурен, че той е още там.
- Не знам какво да кажа - отговори Джак.
- Обади ли се? Докладва ли за случилото се?
- Дали съм докладвал? Пет минути след всичко това аз и немските полицаи се спуснахме да те търсим. А час по-късно всички хора от американското разузнаване в града тръгнаха на лов. Следващия ден се озовах в Лондон при директора на Тайната разузнавателна служба. Разбира се, че те търсих. Не знаех, че си британски оперативен агент, но въпреки това накарах всички да търсят теб и Марта.
- Добре, Райън. Благодарение на момчето ти имам основание да ти вярвам, но прекарах тридесет години с впечатление, че си си затварял устата за всичко това. Да си призная, изпитвах малко злоба към теб. По онова време изобщо не знаех кой си. Но години по-късно, когато си седях в пъба, видях лицето ти по телевизията и казаха, че си американският президент.
- Тате - обади се Джак-младши. - Оксли е човекът, който е информирал разузнаването, че Таланов е Зенит. Бил е в гулаг заедно с Таланов. Не са се запознали, но е чул всичко.
- Доказуемо ли е?
- Така ми изглеждаше някога, но мина много време обади се Оксли. - Паметта ми вече не е същата както преди.
- Разбирам, господин Оксли.
- Трябва да тръгваме - намеси се синът му. - Ще ти намеря отговорите за Зенит, но не веднага.
- Кажи само добре ли си.
Джак-младши долови чувството в гласа на баща си. Потънал в миналото, той нямаше представа с какво се е ангажирал синът му сега.
- Аз съм с Динг, Доминик и Сам в самолета на „Хендли“.
- Самолетът на „Хендли“? Не си в Лондон, така ли?
- Искаме да проверим една-две следи на континента. Ще ти се обадя, когато науча нещо. Ти си имаш достатъчно грижи с Украйна точно сега.
- Ситуацията е трудна - съгласи се Райън. - Но като знам, че ти не участваш в нея, ще се чувствам малко по-добре.
- Много далече от Украйна съм, тате - отговори Джак-младши.
Райън, Чавес, Карузо, Оксли и Дрискол пристигнаха в Цюрих рано вечерта, взеха под наем два джипа мерцедес и потеглиха в южна посока към Цуг. Имаше силен дъжд с мъгла, което Райън се надяваше да им е от полза, защото не знаеха кой ги търси.
Четиримата американци носеха оръжие. Преди да излязат от самолета, Адара им раздаде пистолетите, скрити под един от подовите панели в кабината на пилота. Джак и Динг избраха „Глок“ 19, а Дрискол и Карузо взеха пистолети „ЗИГ Зауер“ Р229. Знаеха, че ако Кастор е с по-сериозна охрана, няма да успеят да го нападнат с пистолети, но поне можеха да се защитават с тях.
Не знаеха много за физическото разположение на къщата, освен онова, което Джак научи от Голбрайт. След внимателно проучване на картите в интернет, мъжете решиха, че най-добрият им шанс да влязат неусетно е през езерото зад имота.
Наеха лодка и водолазно оборудване в малкото пристанище и към седем вечерта се озоваха на половин километър от къщата на Кастор, и се заеха да разглеждат с бинокли имота от осем декара. През огромните прозорци, които стигаха от пода до тавана, се виждаше, че вътре в къщата някой се движи, а около постройката и на пристана до склона към езерото зад къщата обикалят цивилни с автомати.
Охраната, изглежда, се състоеше от професионалисти, което означаваше за Райън, че Кастор е там.
- Виждам десетина души - обади се Динг. - Няма да успеем да стигнем дотам, без да ни забележат, а и не можем да водим престрелка с тези швейцарски полицаи под наем.
- Трябва да измислим друг начин да влезем - съгласи се Райън.
Американците в лодката обсъдиха как могат да достигнат Кастор незабелязано от охраната.
Оксли, седнал сам на носа, не говореше. Накрая се обади:
- Господа, не искам да ви уча на вашата работа, но предлагам нещо.
- Разбира се - отговори Динг.
- Защо просто не отидем отпред и не говорим с него?
- Да говорим с него? - запита Райън.
- Разбира се. Кастор вярва на инстинкта си за самосъхранение. Вярва, че трябва да играе с двете страни. Не е луд. Няма да убие президентския син, като знае, че вие сте с него. Дори да не се получи така, че приятелите ти да успеят да го доближат възможно най-много, пак е добре двамата с теб да се изправим пред този боклук и да видим какво има да ни каже.