Выбрать главу

Не успели да го пречупят.

Обикновено КГБ биха отправили ясни заплахи към семейството му, но нямали тази стрела в колчана си, защото не можели да открият негови роднини.

Лесно било да изведат двадесет и девет годишния руски дезертьор на полето и да го разстрелят, но не и през осемдесет и пета. КГБ все още убивали хора чак до края на съществуването си през 1991 г., но през осемдесетте години за такова нещо се изисквали документи и подписи, както и доклади и проверки.

Много по-лесно и чисто било да го затворят и да оставят природата да си свърши работата.

Прехвърлили го в системата Гулаг - изпратили го с влак в уралските планини, в Република Коми.

Райън искаше да научи още - все още не беше накарал Оксли да разкаже как се е върнал у дома след лагера, но се намираха почти пред къщата на Хю Кастор. Завиха по дългия път до вратата и не след дълго от тъмното излезе един мъж и насочи фенерче към тях.

- Halt!

Джак прикри очите си от светлината.

- Идваме за среща с Кастор - каза той.

- Име?

- Райън и Оксли.

- Ja. Очаквахме ви.

Райън не очакваше такъв отговор. Надяваше се Кастор да се изненада от посещението, но това определено нямаше да се случи.

Мъжът от охраната каза нещо в радиостанцията и един джип приближи. От него излязоха няколко души и старателно претърсиха двамата посетители, опрени на капака на колата, а след това всички заедно отидоха до входната врата.

Сам Дрискол излезе бавно от студената черна вода на езерото Цуг, сантиметър по сантиметър, за да може водата от водолазния му костюм да се оттече в езерото, без да капе и да вдига шум. Вече беше свалил плавниците и бутилката си, които теглеше с една ръка, а с другата държеше пистолета и се оглеждаше в тъмнината на север от пристана.

Скоро от тъмната вода южно от пристана се появи и Динг Чавес, който също носеше оборудването си. Струпа го до ниска подпорна стена в края на имота, като се убеди, че то няма да се вижда от къщата, защото не искаше лъчът светлина от някое фенерче да се отрази в бутилката или във водолазната маска.

Доминик Карузо се показа от водата под самия пристан, където завърза оборудването си и се качи на камъните зад дървения навес за лодките.

Нямаше и минута, откакто Доминик зае позиция, когато зад него премина патрул от двама души. Той се изтърколи под издигнатия над земята под на навеса и замря изпънат на дланите и стъпалата си, докато патрулът отмина.

След още една минута патрулът приключи с обиколката си в задната част на имота и изчезна зад ъгъла на къщата нагоре по склона. Динг, Доминик и Сам извадиха слушалките от водонепромокаемите им кутийки и ги сложиха в ушите си. Установиха връзка помежду си, след което извадиха бинокли от торбичките си, за да огледат прозорците на къщата и да открият къде е Райън.

Хю Кастор стоеше пред бурния огън в хола на къщата си и поздрави Райън и Оксли, когато охраната ги въведе. Шестдесет и осем годишният мъж носеше черна жилетка и кадифен панталон, а очилата и късата му сребриста коса хвърляха отблясъци от огъня в камината.

Оксли и Кастор се спогледаха, но Райън се изненада, че не си размениха никакви думи. Очакваше Оксли да скочи и да стисне Кастор за гърлото, но нищо такова не се случи.

Вместо това Кастор им посочи един диван и седна на фотьойла срещу тях.

В стаята имаше двама швейцарци от охраната, но след като Райън и Оксли седнаха, те се преместиха в съседната кухня. Райън ги чуваше - намираха се точно зад ъгъла и вероятно целяха точно това - да ги чуват.

На масата пред тях стояха три чаши с червено вино. Кастор взе своята и отпи бавно. Оксли и Райън не докоснаха своите чаши.

Нито Джак, нито Оксли имаха белезници на ръцете си, което доста изненада американеца. До момента нищо не ставаше така, както той смяташе, че ще стане. Имаше чувството, че Кастор се радва на двамата си посетители.

- Джак, може да не ти се вярва, но не знаех нищо за Корби чак докато Санди не ми каза днес сутринта - започна Кастор. - Проверих в новините и единственото заключение, което имам, е, че определено някои от моите съдружници са ме измамили, както измамиха и теб.

- Санди ти е казал, че му бях на гости вчера?

- Каза ми - сви рамене Кастор. — Не, не. Знам какво мислиш. Санди не е запознат с нищо от това. Той е просто добър служител и нелошо послушно кутре. От години е верен слуга.

Знае, че има неща, които не вижда, но извън от онова, което правим във фирмата, не се интересува от частните ми сделки с руския елит.