Кастор посочи към Райън с чашата си.
- Но ти, млади Райън. Ти си любопитен. Признавам, че съм адски впечатлен от постиженията ти. Очевидно съм подценил твоите способности.
- А аз подцених характера ви.
Веждите на Кастор се извиха нагоре и той погледна към Оксли.
- Виждам, говорили сте.
- Ти си говорил, шибаняк такъв - възкликна Оксли. - Не ти дължа абсолютно нищо.
- Можех да те оставя да гниеш, глупако! Или да ги оставя да те застрелят!
- Точно така трябваше да направиш, дърто копеле такова.
- Не е късно, Бедрок. Те може и да те стигнат.
Джак остана напълно объркан от тази словесна схватка.
Кастор погледна Райън, а после отново Оксли.
- Какво знае?
- Знае, че Щази ме отвлякоха, докато опитвах да помогна на баща му. Знае, че след това ме предадоха на руснаците. Знае, че ме пратиха в лагер и излязох оттам след няколко години.
- И определено смята, че вината за това е моя.
Оксли не отговори.
Кастор скръсти крака. Престорено, според Джак. Онзи не се чувстваше така спокоен, както се преструваше. Късият хаплив спор с Оксли го доказа.
- Джак, нямах нищо общо с отвличането на нашия приятел Виктор от източногерманците в Берлин. Просто лош късмет. Това е всичко. Прекарах години, буквално години, в опити да разбера какво е станало с него.
Райън погледна Оксли, който се съгласи с казаното с леко кимване и рече:
- Тогава Кастор още не беше мръсен. Омърси се чак когато падна „желязната завеса“ и потекоха пари. Тогава стана един от тях.
Кастор поклати глава енергично.
- Не бях от тях, Джак, а бях опортюнист. Десет години се рових да разбера къде е изчезнал Оксли - нещо като лична мисия, защото МИ-5 го отписаха като мъртвец. При това търсене си създадох контакти из целия район. В Унгария. В Чехословакия. В Русия. В Цуг. Когато „желязната завеса“ падна, имах въздействие върху някои силни хора. И го използвах. Това е всичко.
- Малкълм Голбрайт те е информирал за откраднатите пари на КГБ, в които е замесен Зенит - каза Джак.
- Разбрах някои неща, така е. Други хора ми споменаха други неща. Но когато Голбрайт ми разказа за руската сметка, парите отдавна вече ги нямаше в „Рицман Приватбанкирс“. Зенит ги изкара с диаманти.
- Диаманти ли?
- Да. Офицерът контрольор на Зенит е прехвърлил всичките двеста и четири милиона в друга банка, в сметка на един търговец на диаманти в Антверпен. Филип Арженс. Срещнал се е със Зенит в Цуг, предал му нешлифовани диаманти на стойност двеста милиона долара и Зенит се върнал в Русия.
- И какво е станало с диамантите?
- Руснаците, които управляват черния фонд, ги държаха до 1991 г., след което ги продадоха обратно на Арженс. Бавно си ликвидираха активите. Няколко милиона тук, няколко милиона там. Което се оказа добре и за двете страни. Арженс успя да скрие сделките и на практика в продължение на много години переше пари. А руснаците имаха активите, за да си купят национализираните от Русия фирми и да ги продадат на нагласени търгове за пари за фъстъци.
- С четвърт милиард долара ще купиш доста фъстъци -призна Райън. - А кой е откраднал парите в началото?
Кастор се усмихна.
- Ето тук започва пазарлъкът, момчето ми.
- Какъв пазарлък?
- Ще ти кажа какво искам след малко, но засега ще ти изостря апетита.
Кастор отпи от виното си и се вгледа в чашата си.
- Френско е, не е швейцарско, и е доста добро - каза той.
Нито Райън, нито Оксли се интересуваха от виното.
Кастор сви рамене и продължи:
- Още преди Горбачов да дойде на власт и да започне да либерализира нещата, КГБ разбраха, че имат проблем. Някои членове на ръководството на Първо главно управление започнаха да се срещат тайно, за да обсъждат неизбежния край на своя модел. Търсеха резервен план. Разбраха опасността от пълен срив на системата още по средата на осемдесетте години. Заеха се да теглят пари от сметките, създадени в подкрепа на комунистическите революции в Латинска Америка или за да под държат вече заелите властта комунистически диктатори. По-късно моят контакт от тази група ми каза, че десет процента от всички пари, определени от Кремъл за Куба и Ангола за период от две години, са прибрани от един-единствен млад офицер от КГБ, който работел за тях. Създал черен фонд за поддържането им, в случай че се наложи да бягат. Онези проучвали как са постъпили най-хитрите нацисти след края на Втората световна война, с тази разлика, че КГБ са имали повече време да подготвят планове и повече ресурси. Третият райх е съществувал само дванадесет години. А в края на осемдесетте години Съветите са имали седемдесет години власт зад гърба си.