Сергей Головко напусна разузнаването преди три години и почти веднага името му влезе в новините в Русия, защото той, за разлика от повечето шефове на разузнаването, не се зае с политика или с бизнес. Напротив, Головко прие малката си пенсия и се зае да говори срещу силовики - силоваците, -руска дума, с която описваха членовете на разузнавателната общност и военните, които ставаха висши и могъщи политически лидери. Кремъл се изпълни до предела с бивши шпиони и бивши военни, които действаха заедно в тясна коалиция за завземане и поддържане на властта, като използваха уменията си от работата си в тайните служби, за да контролират всеки аспект на обществения и личния живот.
Новият човек начело на Кремъл, шестдесетгодишният Валерий Володин, също беше член на силоваците, работил дълги години във ФСБ, а преди това като млад офицер - в КГБ.
А и повечето сегашни членове на изпълнителната власт и на законодателните органи произхождаха от вътрешното, външното или военното разузнаване (ГРУ).
Володин не прие добре факта, че Головко разгласява неудоволствието си от политиката и действията на администрацията му и особено критиките на бившия шеф на службите за сигурност, че новият режим задушава демократичните институции. Горещият противник на силоваците Головко знаеше, че е въпрос на време и неговата безопасност да бъде застрашена. Старите му колеги от службите го предупреждаваха, че е най-добре да напусне Русия и да не поглежда назад.
С натежало сърце бившият разузнавач се самозаточи в Лондон, където през последната година живя достатъчно скромно, но продължаваше да критикува Володин и неговите министри. Събеседванията му го водеха по целия свят и почти всяка седмица го показваха по телевизията как дава интервю или води дискусии на кръгла маса от някоя точка на планетата.
Райън гледаше Головко и не можеше да се начуди как някой толкова крехък на вид издържа на график, изнурителен почти колкото неговия.
Руснакът забеляза, че го наблюдават, и се усмихна на Райън.
- Иван Еметович, кажете ми как са децата ви?
- Всички са добре. Кейти и Кайл ходят на училище тук, във Вашингтон. Сали завършва стажа си в болница „Джон Хопкинс“.
- Трима доктори в семейството. Впечатляващо - отбеляза Сергей и наклони чашата си с вино към тази на Райън.
Джак се разсмя:
- Трима доктори, но само двама лекари. Аз, като доктор по история, забелязвам, че специалността ми не е толкова полезна, както тази на лекаря в къща, пълна с деца.
-А с какво се занимава Джуниър тези дни? запита Сергей.
- Всъщност Джак-младши е в твоя край на гората. Премести се в Лондон преди два месеца.
- Така ли? - запита леко изненадан Головко Какво прави там?
- Работи като бизнес аналитик за частна фирма. Прекарва дните си в оценка на корпоративни и международни финансови сделки.
- А, значи е в Ситито.
- Да, но живее в Ърлс Корт.
Усмихнат, Сергей отбеляза:
- Той има мозъка на баща си. Трябваше да стане офицер от разузнаването.
Президентът хапна от салатата си, като се стараеше да не издава нищо.
Кети Райън се намеси:
- Един в семейството е достатъчен, не смятате ли?
Сергей вдигна чашата си с вода към нея.
- Разбира се. Това е трудна кариера. Трудна и за семейството. Аз съм сигурен, че е голямо успокоение да знаете, че Джак работи в безопасна и сигурна среда.
Кети отпи от чая с лед.
- Така е.
Джак реши, че жена му е много по-добър играч на покер от него.
Сергей добави:
- Бих искал да се срещна с него. Живея недалече от Ърлс Корт, в Нотинг Хил. Може би младият Иван Иванович ще намери време за вечеря с мен.
- Сигурен съм, че това ще му хареса - отговори Райън.
- Не се притеснявайте. Няма да му разказвам прекалено много стари военни истории.
- Синът ми не би ти повярвал и без това.
Всички се разсмяха. Само Ед и Мери Пат знаеха за всичко, случило се между двамата мъже. Кети трудно можеше да си представи, че остаряващият руснак е бил някаква заплаха за съпруга й.
Сега Ед и Мери Пат заговориха за престоя си в Москва през осемдесетте години. Казаха колко обичат тази страна и хората й, както и обичаите.
Райън продължи да се храни, като не отделяше поглед от Сергей. Мислеше си, че старият му приятел сигурно предпочита да пие водка, а не студен чай, и да яде борш вместо свинска пържола. Бодеше из чинията си с вилицата, но Джак не смяташе, че той е хапнал дори и един залък.