Выбрать главу

Джак се наведе напред, погълнат от тази история. Кастор изглеждаше уверен в информацията си, въпреки че със сигурност не я разказваше просто така.

- Кой е Зенит? - запита Райън.

- За да могат старците в КГБ да пазят в тайна тази операция - отговори Кастор, - са преместили някои хора от йерархията на разузнаването и са ги назначили в своя собствена частна организация. Един млад офицер имал задачата да защитава авоарите им на Запад и той е довел убиец от военното разузнаване с много опит от годините си в Афганистан.

- Роман Таланов - каза Райън.

- Самият Роман Таланов - кимна сериозно Кастор. - Разбира се, аз не бях чувал нищо за него, докато Оксли не ми каза за това, когато се измъкна от лагера.

- Откъде знаеш останалото?

- Младият офицер от КГБ, натоварен със задачата да пази активите, разбрал, че с контрола си върху човека с псевдоним Зенит той има повече власт от старците от КГБ, които ръководят операцията, и затова, като дошло времето за разпределяне на парите сред авторите на този план, офицерът от КГБ изпратил Таланов да ги убие. Измама на една друга измама, може да се каже. В началото на деветдесетте имаше един период от две години, когато доста големи бивши шефове на КГБ и ГРУ падаха от сгради, заставаха пред автобуси, озоваваха се в Москва-река и извършваха самоубийства с пистолети, които незнайно как полицията не можеше да намери. Всичко това е работа на Таланов и на контролиращия го офицер, за да си вържат гащите.

Кастор продължи:

- Един от тези- мъже дойде при мен отчаян, защото знаеше, че съм от британското разузнаване и мога да го защитя. Генерал Михаил Золотов от ГРУ, руското военно разузнаване. Миша ми разказа за плана, за черния фонд и за двойната измама от младия офицер, който надзиравал сметките. Каза ми всичко освен имената. Щяхме и дотам да стигнем, но той загина при нещастен случай с яхта във Финския залив.

- Нещастен случай с яхта?

- Да. Очевидно излязъл в морето, но забравил да си вземе яхтата. Намерили го във водата на три километра в морето от Санкт Петербург.

- Защо не си се обадил в МИ-5, когато той ти е казал за това?

Кастор сви рамене.

- Исках част от парите. Затова отидох при руснаците.

- Шибан путьо такъв - измърмори Оксли. - Той знаеше за Таланов от мен и го намери в Санкт Петербург. Казал му какво знае и че ще си мълчи, ако го включат в сделката.

- И защо Таланов не те е убил?

- Защото имах коз и той го знаеше. Казах му за пребиваването му в лагера. Трябваше да видиш лицето му, когато споменах, че имам видеозапис, на който той бълнува заради тифа и разказва за Зенит и за КГБ.

- И запис ли има? - запита Райън и стана.

- Никакво видео няма - намеси се Оксли. - Казал го е на Таланов за ефект.

Райън седна обратно на мястото си.

- Значи си му казал, че си направил копия, че си ги скрил на разни места и ако нещо се случи с теб, тези копия ще се появят.

- Точно така. Той ми плати, но после стана нещо още по-добро. Започнахме съвместен бизнес. В продължение на двадесет години ми даваше информация, а аз му помагах в неговите делови начинания.

- Какви са те?

Кастор не отговори на въпроса. Вместо това каза:

- Момче, за теб важното е да разбереш едно. Не съм извършил измяна.

Джак не вярваше на ушите си.

- И как, мамка му, можеш да твърдиш това?

- Лесно. Виктор Оксли не работеше в МИ-5. Той беше цивилен. Ръководехме го напълно извън документацията. Когато се върна от лагерите и се обади, аз отлетях за Москва, за да поговорим, а после казах на ръководството на МИ-5, че този човек не е наш агент и не са необходими следващи действия. И че няма да се наложи никакво официално съдействие.

Райън искаше да убие стареца пред себе си.

- Дори и да е така, ти си бил служител на МИ-5, който работи за КГБ.

- Отново грешиш, млади Райън. Мъжете, които разкрих при разследването си, работеха срещу КГБ. Да, работили са в КГБ, но тогава бяха цивилни граждани. Които са откраднали пари от КГБ. Дори нямаха идеологическа връзка с КГБ - отговори Кастор и махна с ръка, за да наблегне на следващите си думи: - Не съм продавал тайни на никое чуждо разузнаване, докато работех в Петицата. Когато научих онова, което Оксли ми каза при освобождаването си, напуснах и се свързах с Таланов, познат още като Зенит. Просто сключих договор с тези мъже, че ще пазя тайната им срещу заплащане. Определено не съм казвал на руснаците, че един наскоро освободен зек е бивш агент на МИ-5. Знаех, че ще убият Виктор, ако знаеха кой е той и какво знае за Зенит, но не го допуснах, защото си държах устата затворена.

- А ти как излезе от лагера? - обърна се Райън към Оксли.