Разрезът в навития до лакътя ръкав се виждаше, а и на ръката му имаше дебел слой бинт. И от Кети нямаше да успее да го скрие.
По дяволите, дори и от Саймън не успя да го скрие.
- Малък инцидент - отговори Джак. Не се изненада, че Хардинг не знае за целия случай, но Джак се почувства неловко, че трябва да крие информация от разузнавач в главната квартира на Тайната разузнавателна служба.
- Нека позная. От ютия? Всеки път, когато тръгна някъде без жена си, не мога да се оправя с ютията. Просто банята беше задимена с пара и...
Телефонът на бюрото на Джак звънна. Той грабна слушалката и се усмихна извинително.
- Райън.
- А, добре, стигнал си.
Обаждаше се Базил.
- Моля те, качи се тук, след като се пооправиш.
Джак седна на дивана срещу Ник Истлинг и сър Базил от другата му страна. Предложиха му чай или кафе, но той отказа и двете. Стомахът му все още беше свит от друсането в небето над Лондон, което се прибавяше към напрежението от последните няколко дни. Не искаше да налива кафе в киселините, които бушуваха в стомаха му.
За няколко минути разказа за действията си, след като Истлинг го остави в Берлин. Отначало разказваше плавно - искаше двамата мъже пред него да разберат ясно, че вътрешно-банковите преводи на 204 милиона долара, които той откри в документа от „Рицман Приватбанкирс“, трябва да бъдат проучени, но че не знае как точно може да стане това.
Когато стигна до решението си да се върне в апартамента на „Фракция Червена армия“ на „Шпренгелщрасе“, много от подробностите и чувствата отпаднаха от обясненията. Все още не знаеше със сигурност какво го е накарало да се върне там, освен последния опит да научи нещо ново при това катастрофално задгранично пътуване. Истлинг и Чарлстън не го разпитваха, а по-скоро сякаш Джак опитваше да оправдае действията си пред самия себе си.
След това разказа за късната си среща с Марта Шойринг в спалнята й в апартамента. Истлинг запита недвусмислено откъде е сигурен, че това наистина е Марта, а не някоя самозванка. Както винаги, ходът на мислите на Истлинг раздразни Райън, но той отговори възможно най-изчерпателно. Истлинг си записа името на Ингрид Брец и обеща да се поинтересува от нея.
- Аз вече я проверих от моите източници - каза Джак. -Ленгли не знаят нищо за нея. И германските служби не знаеха. Ако е от източната част, това може да се очаква.
- А твоята Марта, истинската Марта. Тя не е казала нищо за Дейвид Пенрайт, нали? - запита Ник.
Джак разбра накъде бие англичанинът. Задачата му изискваше да проучи смъртта на Пенрайт и нищо повече. Всичко останало му се струваше без отношение към случая.
- Откъде, по дяволите, може Марта да знае за Пенрайт, Ник? Тя не е била в Швейцария. Ингрид е била там с документите на Марта.
- Само си изяснявам, Райън. Няма нужда да ме нападаш.
Сър Базил се обърна към Истлинг:
- Ник, внимателно. Джак е имал доста премеждия там.
Райън пропусна някои подробности и бързо стигна до момента, в който загуби Марта на улицата. След това им разказа за колите, които пристигнаха много скоростно в района, и за двамата си нападатели.
Накрая разказа за добрия самарянин, който беше изскочил и буквално му спасил живота.
След това Чарлстън промърмори:
- Невероятно.
- Немското разузнаване е намерило тунела днес следобед - каза Истлинг. - Използвали са твоите обяснения при претърсването на всички необитавани сгради, но се оказва, че тунелът е под пода на кабинета на ушен лекар на „Бойенщрасе“. Стотина метра от мястото, в което момичето се е измъкнало от теб. Не може да се каже от колко време го ползват, но ако се съди по това, което ти е казала, Щази са контролирали този тунел, а докторът е техен агент отсам.
Райън кимна и каза:
- Марта заяви категорично, че „Фракция Червена армия“ няма нищо общо с нападението в Швейцария. Каза, че я е подлъгал някакъв руснак с кодово име Зенит. Аз не казах за това на немското разузнаване, но когато се прибрах в резидентурата на ЦРУ в Берлин, се обадих на Джим Гриър. Той не знаеше това име, но го провери. Оказва се, че винаги го е имало на радара ни. За вас значи ли нещо това име?
Ник Истлинг поклати глава, а Базил се обърна към него и каза:
- Ник, би ли ни извиниш за няколко минути, моля?
По лицето на Истлинг се изписа объркване. Базил му кимна и контраразузнавачът стана бавно и напусна кабинета.
Когато вратата зад Ник се затвори, Базил каза:
- Късно следобед днес се случиха някои неща. Не е необходимо да включваме Ник в тях. Честно казано, не ми е позволено да включвам и теб, но мисля, че заслужаваш да знаеш.