- Да, мога да стрелям - отговори Чавес. - Иначе няма никакъв друг начин.
Докато Хю Кастор разговаряше, Джак не можеше да си представи шестдесет и осем годишния мъж като млад разузнавач. Въпреки че обсъждаха лъжите на Кастор, довели до нападението върху Джак, самоувереният и интелигентен мъж приличаше много на нещо като отдавна загубен чичо, а и разговорът течеше твърде спокойно.
Джак осъзна, че Кастор се смята за съвсем невинен. Не знаеше дали старецът си вярва, или е просто невероятно даровит лъжец. Но вероятно в света на шпионите, където нищо не е съвсем разбираемо, е така.
- Цялата ви работа в „Кастор и Бойл“ е организирана така, че да пази руското правителство - каза Райън, за да накара Кастор да признае, че е подлец, ако не и предател.
Кастор поклати глава.
- Не, изобщо не е така. Получавам ли възнаграждение, че от време на време предавам информация на важни бизнесмени? Да. Признавам си вината за това. Промишлен шпионаж.
- Тези бизнесмени по една случайност са начело на ФСБ и правителството - отговори Райън.
- Така ли? - запита Кастор с лукава усмивка. - Аз работя с представители на „Газпром“ и филиалите им. Заниманията им извън управителния съвет не ме интересуват.
Сега Райън зададе най-належащия въпрос:
- Какво целите да постигнете с тези признания?
- Съвсем скоро важни лица в Русия ще научат, че мъжът от град Корби, с когото си се запознал, е лежал в същия лагер, в който Роман Таланов е заболял от тиф и е направил признание в лечебницата - отговори Кастор. - Тогава ще преценят, че съм представил невярно лостовете си за натиск върху тях. Може да решат, че няма доказателства, а само слухове. А преценят ли, че двамата с Оксли сме единствените с информация, която може да ги разобличи, не виждам причина да ни оставят да ходим по земята още дълго време.
Райън си преведе юридическия жаргон:
- Значи сега, когато Таланов знае за вас с Оксли, ще реши, че сте го будалкали за видеозаписа. А стане ли така, ще изпрати разбойниците си да ви убият.
- За съжаление, това е затруднението ми. Той не е от хората, които обичат да се смеят радостно, че са прецакани. Обикновено той прецаква. Аз мога да се заобиколя с охрана, но рано или късно Таланов ще стигне до мен, както стигна до Головко, до Зуева, до Бирюков и до всички шефове на КГБ и ГРУ, които прати на оня свят преди двадесет години.
- Какво искате?
- Готов съм да разменя определена информация, която съм събирал през годините, за неприкосновеност и защита от вашето правителство.
- Американското правителство ли?
- Да. Както казах, виновен съм в промишлен шпионаж. Но не съм шпионин или предател. С информацията, която имам, мога да се оневиня напълно, че и отгоре. Очевидно баща ти няма да се противопостави на желанията на Великобритания, но съм сигурен, че ще насърчи страната ми да спре всякакви евентуални разследвания спрямо мен.
- И какво точно ще разкажете на баща ми?
- Ще докажа, че Дмитрий Нестеров, мъжът, изкарал един милиард и двеста милиона щатски долара от руското правителство, е именно човекът начело на „Седемте каменни мъже“, който работи под псевдонима Глеб Белега.
Джак погледна към Оксли, а после обратно към Кастор.
- Сигурен ли сте?
- Напълно.
- Това е добре, но няма да е достатъчно.
- То е само върхът на айсберга, момче. Офицерът, който ръководи агент Таланов, е все още там, навън, и е в играта- отвърна Кастор и се ухили с изражението на най-самоуверения мъж на света. - Но това е моят коз. Ще го кажа на баща ти лице в лице, когато съм в безопасност в САЩ.
Джак понечи да отговори, но в този момент един от охранителите в кухнята се втурна при тях.
- Хер Кастор. Докладваха ни, че от езерото приближават някакви мъже. Трябва да ви качим горе!
Карузо наблюдаваше как мъжете в черни дрехи излязоха от лодката до пристана, а след това затичаха бързо край навеса за лодки, прехвърлиха се през подпорната стена и тръгнаха нагоре към къщата. Разпръснаха се приведени в групи по двама.
Дом реши, че са руснаци - не се сещаше за друго. Не можеше да каже и дали са тук за Райън, за Оксли, за Кастор или за тримата. Но се виждаше, че носят автомати и се движат като уверена и добре обучена бойна единица.
Доминик прошепна в микрофона:
- Минаха край мен. Ако искаш, мога да стрелям по тях оттук.
- Не - отговори Динг. - Ако стреляме оттук по тези шибаняци, швейцарците просто ще ни изпозастрелят от къщата. Ще се целят по всеки дулен пламък в тъмнината и ще избият всички.
Чавес, който се криеше от къщата зад няколко бора, каза: