- Ще стрелям веднъж във въздуха, за да предупредя Райън. Не стреляйте. Повтарям, не стреляйте.
Чавес вдигна пистолета си така, че дулният пламък да не се вижда от къщата. Когато допря пръста си на спусъка, в нощта се разнесе тракане от автомати.
Стреляше един мъж от охраната на пътя отстрани на къщата, забелязал разпръсналите се нападатели.
Динг свали оръжието си.
- Добре. Ако руснаците влязат вътре, трябва да ги последваме и да се бием, докато изкараме Райън. Дотогава оставаме на позициите си.
Сам и Доминик отговориха утвърдително, но Чавес ги чуваше трудно, защото сега стреляха почти двадесет автомата.
Охранителят подкара Кастор, Райън и Оксли нагоре по стълбището и ги заведе в една спалня в задната част на къщата. След това подаде пистолет на Кастор и тръгна обратно надолу.
Кастор, който държеше пистолета насочен надолу, погледна към Райън. Така очевидната му самоувереност отпреди минутка, изглежда, се изпаряваше.
- Довел ли си приятели?
Джак отговори:
- Тези не са с мен и мисля, че вероятно са руснаци. Таланов е разбрал за лъжата много по-бързо.
Изражението на англичанина бързо се промени, като разбра, че младият Райън е прав.
- Хората ми ще ги спрат.
- Със сигурност - отговори Райън. - Вашата охрана е по-добра от всяка група спецназовци от ФСБ.
Оксли, който знаеше, че и неговият живот е в опасност, само се изсмя.
- Помогни ми - каза Кастор, очевидно ужасен.
- Дай ми пистолета - отговори Райън.
- Не.
- Ти не приличаш на човек, който знае как да борави с пистолет, и май ще трябва да се оправяш с приказки.
Кастор погледна Оксли с надежда той да му подаде ръка.
Оксли продължаваше да се усмихва.
- Прав е, лайно такова.
В този момент един прозорец, който гледаше към задния двор, се пръсна. Тримата мъже се намираха доста далеч от куршумите, но въпреки това Кастор се извърна бързо натам. Райън понечи да посегне към пистолета, но старецът се съвзе бързо и го насочи към младия американец.
- Виж, Джак. Мога да ти кажа всичко, което искаш. Всичко. Обади се на баща ти. Накарай го да изпрати войска.
- Да изпрати войска ли? - поклати глава Джак. - Нима мислиш, че можеш да се пазариш за живота си, когато убийците са пред шибаната ти врата?
Сега от кухнята под тях се чу силна стрелба. Кастор подскочи и насочи пистолета към вратата. Джак тръгна към него, но отново разтрепераният писолет се насочи към него.
- Хю, остави шибания пистолет, преди да нараниш някого. Дай го на някой от нас и ние ще те спасим.
Кастор поклати глава.
- Пистолетът остава у мен - отговори той. - Ако онези влязат, ще ми трябва.
- Няма да сбъркаш, ако се гръмнеш още сега - промърмори гневно Оксли.
- Ако аз умра, и ти ще умреш, Оксли.
Чавес, Дрискол и Карузо излязоха от прикритията си и тръгнаха напред. Всеки се насочи към различен вход за къщата. Дрискол стигна до вратата при страничния път - тя стоеше отворена, а пред нея на тротоара лежеше по гръб мъртъв швейцарец с автомат. Дрискол взе оръжието и сложи нов пълнител, който взе от джоба на гърдите на мъртвеца, след което влезе в къщата.
Чавес се намираше в отсрещния край на къщата, проследил през дърветата двама руснаци, които влязоха през плъзгаща се стъклена врата в спалнята. Тук, навън, цареше тъмнина и никой от охраната не стреля по двамата руснаци, но щом двамата влязоха, избухна стрелба.
Динг се насочи към стъклената врата, но от предната страна на къщата проехтяха изстрели и той чу свистене на куршуми, които профучаха край главата му. Втурна се бързо през вратата, за да избяга от убийствения огън на швейцареца.
Карузо измина най-дълъг път, преди да влезе в къщата, но накрая стигна до задната врата на верандата. Стъклото й вече го нямаше и затова той влезе направо през нея, като веднага се натъкна на двама руснаци, които се движеха из кухнята с вдигнато за стрелба оръжие.
Доминик ги забеляза първи - извъртяха се към него, но той стреля два пъти и ги уби. В този момент от съседната стая се чу стрелба и викове на немски. Гръмна пистолет и от стената до Доминик се посипа мазилка. Той се хвърли на пода зад един диван.
Горе Кастор стоеше прав до леглото. Редуваше се да насочва пистолета си към Райън и Оксли, които стояха на два метра от него, и към вратата на три метра право пред себе си.
Джак забеляза ужаса в очите на разтреперения мъж и се разтревожи, че може да натисне неволно спусъка.
Кастор все още опитваше да докаже колко е важен, за да го измъкнат:
- На баща ти съм необходим жив. Имам информация.
- Цял живот продаваш шибаната си информация - обади се Оксли. - Но сега няма да ти свърши работа. Млъкни и чакай руснаците да тръгнат по стълбите.