- Няма да е лесно да изпратиш хора във „Фермонт“, дори ако са от ТЮЛЕНИ-група шест - обади се Кларк. - Глеб се е заобиколил с тон лайна за охрана и целият хотел гъмжи от въоръжени мъже, верни на руснаците. По-важното е, че руската армия е на четиридесет мили от града и напредва.
- Ако САЩ не отстранят Нестеров веднага - каза Райън, -ще си пропуснат шанса. Дойдат ли руснаците, или замине ли той за Русия, няма да го стигнат.
- А и сега, когато Лечков не се обажда - добави Дрискол, -Нестеров ще се поти обидно и ще се чуди дали не са заловили неговия човек и дали той сега не пее като канарче.
- Момчета, бързайте насам - възкликна Кларк. - Аз ще гледам да проверя ситуацията в хотела, за да имаме добра информация, в случай че САЩ решат да го заловят. Ще чакам самолета на летището и ще ви докарам до апартамента.
84.
Мъжете от 75-и рейнджърски полк пристигнаха на международното летище „Бориспил“ в ранния следобед с четири хеликоптера „Чинук“. Щом слязоха от тях, се разпръснаха из сградите в далечния край на натовареното летище, за да проверяват сигурността на обекта и да видят дали оградите, порталите и другите съоръжения са в добро състояние.
В рамките на един час осигуриха зоната и заприиждаха още американски хеликоптери.
Пилотите приземиха машините на затревена площадка. Това място не беше оптимално - в края на краищата намираха се в голямо международно летище и човек би допуснал, че ще има поне малко асфалт и за хеликоптерите „Чинук“ с рейнджърите, на евакуационните „Блек Хоук“ на ВВС и на „Малките птици“ и „Кайова Уориър“ на Съвместния оперативен център. Но украинските военни тук, в летището, бяха обяснили на американците, че северният край на летището е най-сигурен срещу снайперисти и там трябва да разположат новия съвместен оперативен център.
Четирите безпилотни машини „Рийпър“ излитаха оттук през цялото време на войната. А сега, когато тук се намираше целият съвместен оперативен център, накацаха всички хеликоптери. Налагаше се безпилотните машини да делят пространство в хангарите си с бойците и оборудването им, но хората от ЦРУ се радваха, че са под защитата на американски войници, а не на украинската армия, за чиято лоялност украинският президент неведнъж изказа съмнение през последните няколко дни.
Преместеният оперативен център заработи към осем вечерта, а в осем и тридесет вече оттук командваха бойците на изток с мисии за лазерно указване на цели.
Полковник Бари Янковски с кодово име Мидас ходеше из Съвместния оперативен център и разговаряше с офицерите, които комуникираха с екипите за лазерно указване на цели за украинците. Силите на Съединените щати и Великобритания се оттегляха, все още организирано, но руснаците продължаваха да напредват през Източна Украйна към Киев и към река Днепър и Мидас знаеше, че операцията му за задържане на врага постепенно се превръща в по-слабо координирани удари с бягство и че скоро ще представлява само дребно дразнене за руснаците.
Но въпреки това момчетата му все още се намираха там и поразяваха руска броня, и ако не бяха тези малки части, вероятно сега по улиците на Киев щяха да вървят руски танкове.
Докато Мидас посягаше за кутия кола от хладилна чанта от стиропор, в слушалката му прозвуча глас:
- Мидас, обаждане от Пентагона. Министърът на отбраната е.
Мидас забрави колата и тръгна към бюрото си. След малко отговори на обаждането на министъра на отбраната Робърт Бърджис, а десет минути след като свърши разговора, взе мобилния си телефон и излезе от командния център. Отиде на тиха полянка до евакуационните хеликоптери „Блек Хоук“ и набра един номер.
След няколко обаждания чу:
- Кларк.
Мидас въздъхна с облекчение.
- Тук е Мидас. Още ли си в Киев?
- Да. А ти?
- Аз съм в летище „Бориспил“. Преместихме се тук.
- Двайсет и пет мили източно от Киев. Там не е ли опасно?
- По-безопасно е в Айдахо, но не мога да накарам командването да ме премести там.
Кларк се засмя.
- Впечатлен съм, че в такива обстоятелства човек може да има чувство за хумор.
- Само това остана.
- Какво мога да направя за теб?
- Искам да знам все още ли наблюдаваш „Фермонт“.
- Да. Не е от идеално място, но от тайната си квартира виждаме предната страна на хотела. Виждаме и балконите на последния етаж, където се е настанил нашият човек. Защо?
- Виждате ли покрива?
- Да.
- Какво има там?
- Последния път, като проверих, имаше няколко бандити и два хеликоптера „Еврокоптер“. Граждански модели са, но изглеждат доста здрави.