- От това се опасявах - каза Мидас.
- Можеш ли да ми кажеш какво става?
- Ти можеш ли да наминеш тук, в „Бориспил“, за да си побъбрим?
- На десет минути път съм оттам - отговори Кларк. - Някои от моите хора идват със самолет и ще ги посрещам. Ще кацнат след около час и ще тръгнат към един ремонтен хангар на фирма ФБО в южния край на летището. Ти къде си? Ще се отбия.
- Виж какво, Кларк. Ти май си малко като лудата ми леля. Предпочитам възможно най-малко хора да знаят къде съм. Ще дойда при твоя хангар. След двадесет минути?
- Добре - отговори Кларк и се засмя.
Кларк седеше сам на пейка в студената вечер. Наоколо нямаше хора, въпреки че на пистата на петстотин метра от него непрекъснато кацаха и излитаха самолети през интервали от тридесетина секунди.
Половината самолети бяха граждански, с хора, които гледаха да се разкарат от града, а останалата половина представляваха военни транспортни или бойни самолети.
Кларк мислеше за други цивилни летища във военни зони по света, но в други времена, когато Мидас излезе иззад ъгъла на метална барака до хангара. Носеше дънки и яке от изкуствена материя, под което Кларк смяташе, че има бронежилетка и пистолет. Полковникът идваше сам, което изненада приятно Кларк, който знаеше, че този човек ръководи бойните действия на САЩ в цялата страна.
- Благодаря, че се съгласи да се срещнем - каза Мидас, като се ръкуваха.
- Аз се радвам, че все още си цял - отговори Кларк. - Как мога да помогна?
Без да губи време, Мидас обясни:
- Имам заповед да пратя бойци в грандхотел „Фермонт“, за да арестуват Дмитрий Нестеров, познат още като Глеб Белега. Очевидно той има нещо общо с отравянето с полоний на Головко.
Кларк знаеше това, но не си направи труда да го каже. Само отговори:
- А защо Съвместният оперативен център не изпрати „тюлени“ за целта?
Мидас го изгледа раздразнен. Кларк знаеше, че между „тюлените“ и ,Делта“ има известно търкане, предимно добронамерено. И едните, и другите искаха да получават големите задачи, а тази определено беше такава.
- Ти си бивш „тюлен“, нали?
- Виноват - отвърна Кларк. - Но пък тогава нямахме „Екип шест“.
- Да, ама „шестицата“ няма да стигне там навреме. Проблемът е, че смятат, че той възнамерява да бяга. Може би още тази вечер. Ако не го хванем сега, може да избяга на север през белоруската граница или на изток, зад напредващите руснаци. Направи ли това, ТЮЛЕНИ-група шест ще трябва да влизат в забранена територия.
- Значи трябва да го заловиш веднага.
Мидас се загледа в нощта, докато два изтребителя МиГ излетяха от пистата.
- Сякаш си нямам достатъчно други грижи.
- Колко души имаш за тази операция?
- Имам фронтови екипи в пикапи, които се борят да минат през трафика, за да останат пред руските брони. Всичките ми оператори от „Алфа“ са с по-малко от половината персонал и изкарам ли ги от терена, няма да мога да ги върна там. Групите за целеуказване също са намалени. Тук разполагам с няколко щурмоваци и разузнавачи, защото днес следобед позициите им бяха превзети, но други нямам.
- А не можеш ли да използваш рейнджърите си?
- Не. Рейнджърите са за бързо реагиране и ми трябват на изток за критични ситуации, а останалите охраняват тук. Сигурен съм, че ще се справят, но на нас, от армията, ни плащат точно за такива неща.
- Дузина мъже няма да успеят да превземат хотела - каза Кларк спокойно.
- Не е необходимо, защото трябва само да заловят Нестеров.
Кларк подсвирна.
- По дяволите, Мидас. Не знам дали планираш да нападнеш хотела с дузина мъже, но се надявам да те разубедя. Може да сте от „Делта“, но дузина души там значи дузина мъртви американци.
- Имам разни идеи - обясни Мидас. - Много добре се разбирам с един полковник от украинската армия. Неговият батальон има задачата да охранява правителствени служби в града, националист е и е отстранил от групата си всеки, който мисли различно от него. Работил е с ЦРУ от много време и го познавам, откакто дойдох тук преди година. Не мога да му поверя да нападне сградата, за да залови Нестеров, защото по-скоро ще я изравни със земята с танковете си, но пък съм сигурен, че няма да каже за това на руснаците. Мисля, че мога да го накарам да изпрати бойци във „Фермонт“. Да ги паркира отпред, сякаш ще нападат от първите етажи, и да изпрати даже няколко бронирани коли до входа, за да отвлекат вниманието на онези във фоайето и да ангажира повечето от „Седемте каменни мъже“ със себе си.
- Но в такъв случай Глеб ще избяга с хеликоптера - каза Кларк.
- Не и ако скочим на покрива, повредим хеликоптерите и му отрежем пътя за бягство. Лично аз бих изпратил един от малките хеликоптери да взриви еврокоптерите на покрива с ракети, но рискуваме да убием оня, а заповедта е да го заловим жив. Апартаментът му е под покрива и затова не можем просто да взривим онези хеликоптери. Ще трябва да стреляме в тях. Налага се да го заловим страшно бързо и да го изкараме оттам, преди да дойдат руснаците.