- Имам по-добра идея - каза той на Динг. - Ще взема автобус и ще ви настигна, а?
Динг го потупа по раницата.
- Пич, отдавна съм се научил на един номер. Закопчавам се и си казвам, че съм пред голям телевизор със страхотна саунд система и гледам страхотен филм.
- И върши ли работа? - усъмни се Карузо.
Чавес сви рамене небрежно.
- Вършеше работа, когато бях млад и тъп.
Намигна му и продължи:
- Опитай.
Докато тримата мъже се завързваха, от сградата на Съвместния команден център излязоха двама души в тъмни униформи и бронежилетки. От автоматите на раменете им ставаше очевидно, че са оператори от „Делта Форс“.
Единият погледна хеликоптера.
- Изтеглихме късата сламка и значи ще трябва да седнем от другата страна на тая лайняна барака.
Стисна ръце с Дин, Доминик и Сам, а колегата му го последва.
- Кои сте вие, момчета? - запита единият от новодошлите.
Динг се усмихна:
- Вероятно сте свикнали на вас да задават този въпрос.
- Не ми отговори на въпроса.
- Ти отговаряш ли на този въпрос?
Мъжът поклати глава
- Не.
- Е - отвърна Динг. - Така е.
Очевидно операторите от „Делта Форс“ сметнаха, че Динг и хората му са от поделението на ЦРУ за специални дейности, каквито Кларк и Чавес бяха преди. Чавес не се постара да разсее тази идея, а и знаеше от Кларк, че Мидас е съгласен хората му да не знаят нищо повече за тях.
Преди бойците от „Делта“ да идат от другата страна на хеликоптера, дойдоха Конуей и Пейдж и се представиха на всички, които щяха да возят за тази операция.
- Излитаме в посока югоизток, за да се отдалечим от града - обясни Конуей. - Ще летим зад двата МН-6. Поемаме по река Днепър, а после тръгваме на север, спускаме се ниско и тръгваме право за Киев. Този маршрут е петдесет километра до целта. Ще правим всичко възможно да не разбере никой къде сме, къде отиваме и каква е целта ни. Значи този шибан полет ще е адски нисък и адски бърз. Искам да знаете, момчета, че хич няма да е гладко. Ако видите мост или далекопроводни линии, значи най-вероятно и аз съм ги видял, така че не откачайте.
Петимата мъже кимнаха мълчаливо. Но в кимането на Доминик Карузо си личеше най-силно съмнение.
Конуей продължи:
- Както казах, ще следваме „Малките птици“, но аз не съм нощен преследвач като тях, а и хеликоптерът не е като техните и няма някои възможности, с които да пази мъжете отстрани на бордовете им да не се насерат и да не си изповръщат дажбите, а това значи, че те ще са по-добре от вас, пък и да си призная, това ще ми е за първи път.
Карузо вече позеленяваше при мисълта за онова, което предстои.
Динг отговори:
- Не се тревожи за нас. Ние ще сме вързани. Ако не фраснеш хеликоптера в някоя стена или в земята, ние ще сме си окей.
Конуей кимна.
- Когато стигнем, момчетата на другите хеликоптери ще се спуснат по въжета до изходите по покрива и хеликоптерите им ще се махнат от пътя ни. Аз ще кацна на покрива и искам веднага да се откачите от мен. Излитам и се връщам над реката, където ще чакам да се обадите да дойда и да ви взема.
- Добре звучи - отвърна Динг.
Поговориха още минута-две за вероятността да си тръгнат с пленник, както и за евентуално евакуиране на ранени. Динг не мислеше, че има голяма вероятност човек да се измъкне от покрива на хотела, без да го прострелят, и остана с впечатление, че един ранен американец има по-добър шанс да оцелее, ако просто изчака украинската линейка.
Постара се да изтласка тези мисли от главата си, каза си, че ще е най-добре да не го прострелват и не трябва да позволява да прострелят някой от неговите приятели, след което седна на тясната пейка.
Пет минути след това хеликоптерът „Кайова Уориър“ се издигна във въздуха и полетя ниско през летището. Скоро се изкачи в нощното небе след хеликоптерите МН-6 на няколкостотин метра напред.
За Доминик първите няколко минути се оказаха не чак толкова лоши, колкото той се опасяваше. Тапите в ушите намаляваха шума от носещия винт, а и тъй като седеше притиснат между Сам и Динг, не се люлееше особено силно. Освен това носеше доста облекло и оборудване, каска от кевлар и очила, но пък имаше чувството, че бузите му ще се втвърдят от студ.
Тъкмо реши, че полетът няма да е чак толкова страшен, когато хеликоптерът рязко и силно подскочи. Доминик фрасна с каската си Сам, а Динг блъсна своята в тази на Доминик.
Стрелнаха се толкова ниско над няколко високоволтови жици в открито поле, че Доминик се уплаши, че ще ги докосне с краката си.
След това се спуснаха право надолу, до пет-шест метра над земята. Дом усети как прешлените в гръбнака му се притискат един към друг и стомахът му се обръща.