В края на коридора внезапно се отвори една врата и Чавес се обърна рязко натам с пистолет в ръка, защото автоматът му нямаше повече патрони. Видя двама оператори от „Делта“, които бутаха пред себе си един мъж с качулка и с ръце, вързани зад гърба с пластмасова връзка.
Всичките четирима мъже в коридора с автомати насочиха оръжието си един към друг. Динг първи свали пистолета си и каза в радиостанцията:
- Ние сме свои!
Мъжете от „Делта“ бързо схванаха думите му. Отпуснаха автоматите си и заблъскаха пленника си напред. Динг забеляза, че един от щурмоваците е прострелян. На дясното му рамо имаше окървавен бинт.
Дом вече сваляше оборудването на мъртвия боец. Скоро го метна на раменете си и се заизкачва с усилие по стълбите.
Четиримата мъже изминаха само няколко метра, когато Сам и двама бойци от „Делта“ излязоха през вратата. Всички отново вдигнаха оръжието си към потенциалните цели, но бързо установиха, че са свои.
- Не можем да минем по тези стълби - съобщи Сам. -Трябва да намерим друг път нагоре.
Групата се насочи обратно към входа на апартамента. Динг и Сам държаха автоматите си насочени към вратата на стълбището, която не след дълго се отвори с трясък. Двамата американци застреляха показалите се стрелци от „Седемте каменни мъже“, а боецът от „Делта“ хвърли димна граната, за да скрие накъде са тръгнали.
В апартамента водачът на екипа се обади по радиостанцията. Останалите от групата бяха успели да задържат задното стълбище чисто и всички тръгнаха през апартамента към това място, минаха през малък офис и се събраха с операторите от „Делта Форс“ в тази част на етажа.
След почти петнадесет минути изкараха всички на покрива. Имаше двама мъртъвци и шестима ранени от ,Делта“. Експлозия на стълбището беше причинила рани по лицето и ръцете на Сам Дрискол, но пък плениха Дмитрий Нестеров.
Първият хеликоптер „Литъл Бърд“ пристигна и завързаха двамата най-тежко ранени между четиримата по-леко ранени мъже. Хеликоптерът се издигна рязко и отлетя към относително безопасната река.
След това дойде хеликоптерът „Кайова“. Мъжете от Колежа и операторите от „Делта“ прикриваха изходите на стълбищата, докато го чакаха да кацне.
Докато Конуей снижаваше машината към покрива, Пейдж извика по радиоуредбата:
- Надясно! Надясно!
Конуей не знаеше какво става, но го послуша. И осъзна, че Пейдж е извадил автомата си от таблото и се прицелва навън през отворената врата.
- Завърти се на сто и осемдесет и дръж! - викна Дре Пейдж.
Конуей се подчини. Оставаха само седем метра до покрива, но като погледна край Дре, забеляза група мъже, които се катереха по едно въже към покрива от балкона на деветия етаж. Очевидно не искаха да изкачват стълбището, което със сигурност щеше да е под обстрел.
Дре се прицели и откри огън по четиримата мъже. Събори един от покрива и той падна на улицата на повече от тридесет метра надолу. Друг падна на място, на покрива. Последните двама се шмугнаха под ръба на хеликоптерната площадка, но бойците от „Делта“ видяха какво става и ги нападнаха.
Конуей кацна след секунда и на пейката от дясната му страна завързаха пленник с качулка. Операторите се вързаха бързо, като двама от тях изглеждаха ранени. Конуей наблюдаваше преди всичко вратата на изхода към стълбището пред носа на хеликоптера. Знаеше, че във всеки момент тя може да се отвори и врагът да нахлуе.
Някой каза по радиостанцията:
- Трябват ни тридесет секунди!
- Майната им на тридесетте секунди - извика в отговор Конуей. - Трябва да излитаме веднага!
Погледна през рамо и забеляза, че част от мъжете стрелят по другия изход от стълбището. Във всеки момент хеликоптерът му можеше да пострада от куршуми. Стисна автомата си, докато чакаше, и се наведе навън, за да се прицели назад.
Но в този момент по радиото се обади Пейдж:
- От моята страна сме готови. Трима пътници са вързани и готови.
От своята страна Конуей забеляза двама пътници. Единият беше пленникът. Пилотът се обади на водача на екип,Делта“:
- „Черен вълк две-шест“. Готови сме за излитане с петима, включително пленника. Потвърдете правилно ли е.
- Правилно е, „Две-шест“. Махай се от шибания покрив.
- Разбрано.
Хеликоптерът се издигна в нощта. Мъжете от външната му страна откриха огън по още нападатели, които излязоха от балкона. Конуей знаеше, че трябва да лети по посока, обратна на мястото, от което стрелят, затова излетя над западната стена, а после се спусна рязко като камък до нивото на улицата с надеждата, че въоръжените мъже на балконите няма да го улучат.