- Таланов е водачът на "Седемте каменни мъже“ - отвърна веднага Кларк. - Потвърдено е.
- Потвърдено? - разсмя се Нестеров. - Да не сте го чели във Фейсбук?
Кларк се засмя с него и го тупна грубо по гърба. След това каза мрачно:
- Потвърдихме и друго, Дмитрий. Роман Таланов е бил в гулаг в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Там е станал член на „Седемте каменни мъже“. Бил е редови член.
Качулката на Нестеров не мръдна.
- Но Роман Таланов не е роден в гулага, Дмитрий. А е отишъл там, след като е работил за КГБ.
Нестеров отново се разсмя.
- Не знам кои сте, но с толкова много неточни догадки работите, че е очевидно как налучквате и се опитвате да измъкнете някаква информация от мен.
- И какво точно греша, Дмитрий?
- Това, което казваш, е невъзможно.
- И как точно е невъзможно?
Нестеров само се засмя.
- Смяташ, че е невъзможно, защото знаеш, че Таланов е вор в законе и е такъв още преди да иде във ФСБ - продължи Кларк. - Това е позволено от ръководството заради онези времена, заради достъпа, който се осигурява така на „Седемте каменни мъже“ до истинската власт в Русия, до Кремъл.
Нестеров не отговори.
- Но те е използвал, както използва всички - каза Кларк.
След малко Нестеров отвърна:
- Не ни е използвал. Той е един от нас.
- Как може да е от вас, след като е бивш капитан от ГРУ, а после убиец от КГБ през осемдесетте години? Вие да не сте си сменили изискванията за вход в организацията? - запита Кларк и добави с много студен тон: - Той те използва и сега. Твоята организация е поредното стъпало към властта. Станал е вор в законе по операция на КГБ. И то много успешна операция.
- Всичко това са лъжи - отговори Нестеров. - А и да е вярно, е било много отдавна.
- Не е. Аз знам как работят организациите като твоята. Няма да му простиш просто защото са минали няколко години. Всяка година, в която е почитан като вор, е поредната обида към светостта на вашия кодекс. Подиграл се е с вас.
Кларк се доближи до пленника.
- Но това не може да остане така, нали?
Настъпи продължителна пауза. Накрая гласът под качулката запита:
- Какво искаш?
- Онова, което ти казах, след малко ще стане обществено достояние. Таланов може и да го отрича, но знаеш как става. Ще се появят стари познати. И всички ще научат, че шефът на ФСБ е начело на „Седемте каменни мъже“. Това ще създаде неприятности у дома. За всички, освен може би за човека под него в йерархията
- Какво искаш да кажеш?
- Когато се разчуе, че „Седемте каменни мъже“ са били просто поредният помощник на един мошеник, поредните глупаци, вършили работата на Кремъл, организацията ти ще трябва да направи някои промени, няма избор. Но ти можеш да оцелееш, Дмитрий - отговори Кларк, почти долепи устни до ухото на Нестеров и продължи след кратка пауза: - Обаче не и Таланов. Нали?
88.
Президентът на Съединените щати Джак Райън седеше на бюрото си в Овалния кабинет. Пред него лежеше бележник с няколко реда, написани със собствения му почерк. Бързо погледна часовника, а после телефона си и се постара да успокои трескавите си мисли.
Моментът беше от онези, критичните за един държавник, защото действията му през следващите няколко минути щяха да определят дали хиляди, десетки хиляди или дори стотици хиляди ще умрат или ще живеят.
Няколко часа снощи преминаха в срещи със Скот Адлър, Мери Пат Фоли и Джей Кенфийлд, с Боб Бърджис и Марк Йоргенсен, с Дан Мърей.
Всички го подготвиха за онова, което трябва да каже, но решението взе не заради съветите на тези опитни професионалисти, а заради деветдесетминутния телефонен разговор, който проведе със сина си.
Джак-младши започна разговора с вестта, че руснаците са убили Бедрок. Първият въпрос на баща му беше как е самият той. Джак-младши го убеди, че е в безопасност, и накара Доминго Чавес да се обади, за да потвърди.
След това все още развълнуваният от вестта, че някогашният му спасител е спасил и сина му, президентът попадна под лавина от факти, цифри и детайли. И разкази за Роман Таланов и Валерий Володин, както и за човека, отровил Головко и за връзките му с мафиотски бос в Украйна.
Джак-старши си направи записки, поиска някои пояснения, а след това направи бележки към записките си за неща, които да провери сам.
Новината, че сметката в „Рицман Приватбанкирс“ е трансформирана в диаманти от друг собственик на сметка, го заинтригува особено силно. Райън си спомни, че по онова време се говореше за диаманти, въпреки че сега, след тридесет години, не се досещаше за нищо конкретно.