Джак не искаше да се обажда на баща си, докато е във Великобритания. Вместо това се обади на майка си и изпрати имейли, за да ги увери, че се прибира скоро.
Доминик и Сам се влюбиха във Великобритания, а и Джак си признаваше, че ще му липсва много. Разбираше, че меланхолията го беше карала да мисли, че тук му е трудно, преди нападението на руските бандити да вгорчи нещата още повече.
Но сега пътуваше към дома, което значеше, че ще може да говори с баща си, без да долавя загриженост, каквато чуваше достатъчно през последните години. Осъзнаваше, че много затруднява живота на родителите си с избраната си професия, но имаше и друго.
Никой по-добре от баща му не разбираше необходимостта да служиш на нещо по-голямо от личната си безопасност.
След като се уточниха, че следващата спирка на сина му е в Съединените американски щати, Джак-старши каза:
- Сине, нямах възможност да ти благодаря за информацията от миналата седмица. Ти обърна нещата. И спаси живота на адски много хора.
Но Джак-младши не искаше да се потупа по рамото.
- Не знам, тате. Володин си е жив и все още на власт. По улиците в Украйна, където той е голяма работа, още танцуват. Някак си не ми се струва това да е голяма победа.
Райън отговори:
- Това не е краят, който сме искали. Но спряхме една война.
- Сигурен ли си, че не си я забавил само?
Джак-старши въздъхна.
- Не. Изобщо не съм сигурен. Всъщност в известен смисъл слабият Володин е дори още по-опасен. Може да е като ранено животно. Готов да удря по всичко. Но от доста време се занимавам с тези неща и смятам, че сме увеличили до максимум ползите и сме намалили до минимум вредите. Много свестни хора загубиха живота си за всичко това: Сергей, Оксли и други цивилни и униформени в Източна Европа. Хубаво е да искаме да сме спечелили повече, но реалният свят ни отвръща с хапане.
- Да - съгласи се Джак-младши. - Така е.
Джак-старши продължи:
- Не загубихме, Джак. Просто не победихме.
Синът му обмисли тези думи.
- Добре.
- И какви са плановете ти сега, сине?
- Искам да си дойда вкъщи. Говорих с Гери. Намерил е нова къща във Феърфакс, а Гавин е измислил нещо ново, с което ще стигнем по-напред.
Райън отговори:
- Това е добре. Знам, че ти липсва работата с екипа. Но не мога да кажа, че не ти желая по-безопасен живот.
- Нали видя какво стана, когато започнах скучна работа без никакви опасности.
- Да, така е. А и аз те въвлякох в малко от тази опасност, нали?
- Ти ми се довери. Оценявам го. И благодаря.
- И още как, приятел. Отбий се при първа възможност, като дойдеш тук. Липсваш ми.
- Добре, тате. И ти ми липсваш.
ЕПИЛОГ
Тридесет години преди това
Аналитикът от ЦРУ Джак Райън слезе от таксито пред къщата си на улица „Грайздейл Клоуз“. Заел беше шлифер от колега в Сенчъри Хаус и се радваше на това, защото вечерта тук, в Чатъм, се оказа студена. По улицата нямаше никакви хора и той реши, че трябва да е след полунощ, но не носеше часовник - свали го в Берлин, когато докторът превързваше раната му, и го захвърли в куфара.
Във влака от гара „Виктория“ се замисли, че трябваше да се обади. Но сър Базил настоя да иде на преглед за ръката си при техния лекар, а след това прекара няколко часа над копие от доклада си, който беше написал в Берлинската мисия. Първият му чернови вариант имаше единадесет страници и докато го четеше в Сенчъри Хаус, добави още пет страници информация, като използваше карта на Берлин и други материали, за да опише всичко правилно.
Тази задача го погълна твърде силно и се замисли, че е трябвало да позвъни на Кети едва когато се озова във влака.
Влезе през входната врата колкото можеше по-тихо, за да не събуди децата. Остави багажа си във фоайето и се зае да събува обувките си, за да стъпва още по-безшумно, но чу, че Кети идва към него в тъмното.
Тя почти се хвърли в обятията му.
- Липсваше ми - каза жената.
- И ти на мен.
Нежният момент се наруши от въпроса й:
- Нов шлифер ли си купил?
- О. Назаем е. Дълга история.
Прегърнаха се и се целуваха по целия път до хола, където Кети седна на дивана. Изглеждаше красива дори и в халат. Джак свали шлифера, забравил, че дясната му ръка е бинтована като мумия.
- Господи. Какво си направил?
Джак сви рамене. Не можеше да лъже Кети, и то не само защото му е жена, но и защото бе лекар. Само от един поглед щеше да разбере, че е порязан от нож.
Само за няколко секунди тя разви бинта и вдигна ръката му към светлината на лампата върху малката масичка в ъгъла. Огледа я с опитно око.