На четвъртия етаж тръгнаха по площадката. Вратите на някои от апартаментите се отвориха, но хората зад тях се озоваха пред група мъже с маски, визьори и автомати. Обитателите бързо затвориха вратите на апартаментите си, а някои дори усилиха говора на телевизорите си, за да не разберат какво точно става.
Хората от Червенознаменната група се събраха пред вратата с номер 409, а водачът им застана зад боеца, който трябваше да я разбие.
- Време е да тръгвам - каза Кадич точно шестдесет секунди след като стана от кушетката. Затвори ципа на сака и посегна да го вдигне от леглото.
Вратата зад него се отвори с трясък, като се откачи от пантите и влетя в стаята. Кадич се обърна натам и вдигна ръце във въздуха, като изпусна сака. Нямаше избор, освен да се предаде, макар почти веднага да разбра какво става.
В края на краищата той беше циник. Нямаше начин тези хора да са дошли дотук толкова бързо, ако не им е казано.
Ако не бяха го накиснали.
Изграчи на руски:
- Пожалуйста! Моля ви!
Водачът на групата спря, но само за миг. След това откри огън. Хората му го последваха, автоматите изригнаха и хърватският убиец подскочи в спазми, докато куршумите се забиваха един след друг в гърдите му.
Падна задешком на леглото с разперени ръце.
Водачът на екипа заповяда на хората си да прегледат вещите му, а той се зае да претърсва тялото. Намериха пистолет - в сака - и боецът, който го извади оттам, го хвана за цевта с напъханата в ръкавица ръка и го подаде с дръжката напред на командира. Той го сложи в ръката на хърватина, стисна пръстите му около дръжката и пусна пистолета да падне на пода.
След минута каза:
- Чисто.
Натисна бутона за предаване отстрани на микрофона на рамото си.
- Чисто. Един обект елиминиран.
Водачът на екипа имаше заповед. Някой високо горе искаше този човек мъртъв и употребата на сила като тази се уреди лесно.
Червенознаменната група изпълняваше заповедите на Кремъл.
9.
Джак, Кети и Сергей влязоха в Жълтата овална стая. Кафетата ги чакаха, но Сергей не докосна своето, поради което Джак и Кети също оставиха своите.
Головко каза:
- Извинете страстните ми изказвания на обяд.
- Няма нищо - отговори Джак.
- Жена ми почина преди години и оттогава мисля повече за работата си, както и за историческото място на моята страна. Под ръководството на Валерий Володин Русия тръгва назад към състояние, от което по-младото поколение не се бои, защото няма достатъчно мъдрост, и нищо не ме плаши повече от това. Смятам, че след като знам интимните по-тъмни аспекти на миналото, ролята ми е да направя необходимото то да не се повтори.
Сергей поговори още малко за пътуването си из Съединените щати, но изглеждаше разсеян, а по челото му избиваше още повече пот.
След умоляващия поглед на Кети Джак Райън каза:
- Сергей, бих искал една лична услуга от теб.
- Разбира се, Иван Еметович.
- Искам да ви прегледат, за да сме сигурни, че сте добре.
- Благодаря, но това не е необходимо.
- Вижте нещата от моята гледна точка, Сергей. Как ще прозвучи в световните медии, ако бивш ръководител на СВР дойде тук, в Щатите, и се разболее заради развалено месо?
Хората от Тайната служба, които стояха наоколо, се разсмяха тихо, но на лицето на Сергей се появи само слаба усмивка. Джак забеляза това, а знаеше, че приятелят му обича добрата шега. Това убеди Райън още повече, че Мора, президентската лекарка, трябва да прегледа руснака.
Тъкмо когато смяташе да каже това, началникът на секретариата на президента Арни ван Дам надникна през вратата. Райън се изненада от присъствието му - обикновено Ван Дам не напускаше Западното крило през деня, за да дойде тук, в резиденцията. Присъствието му тук означаваше нещо важно. За да спази протокола, Райън представи Головко на Ван Дам. Руснакът стисна ръката на началника на секретариата, след което седна обратно на стола си срещу Кети.
- Господин президент, може ли да поговорим за момент?
- Да. Извинявай, Сергей, дай ми само секунда време, но молбата ми си остава.
Сергей се усмихна в отговор и кимна.
Райън последва Арни в централната зала, а оттам - към западния хол. Там го очакваше Мери Пат Фоли. Джак се досети, че каквото и да става, Мери Пат е научила току-що за нещо, защото само преди десет минути си тръгна от обеда с него, а тогава не изглеждаше да има нещо спешно.
- Какво става?
Мери Пат отговори:
- Става дума за Русия. Преди тридесет минути директорът на СВР Стан Бирюков е убит с бомба в центъра на Москва, на около километър от Кремъл.