-Кадич... ни е... познат.
- Което значи какво?
- Беше агент на Управлението.
Райън отпусна рамене и седна отново на бюрото.
- Бил е от ЦРУ?
- Само косвено. През деветдесетте години работеше на Балканите. За кратко време участваше в една група на заплата от ЦРУ. Обучихме ги. Но се отказахме от Кадич и групата му, когато... станаха неуправляеми, така да се каже.
- Военновременни престъпления ли?
- От най-лошия вид.
- Господи. А руснаците знаят ли, че е бил на заплата в ЦРУ?
Мери Пат отговори:
- Кадич е изградил кариерата си в подземния свят с преувеличения за бившите си връзки с ЦРУ. От приказките му, ако искаш да го слушаш, ще решиш, че е имал директорски офис на седмия етаж в Ленгли. Вярвайте ми, руснаците знаят, че Кадич е свързан с Управлението.
- Чудесно - отговори Джак. - Володин притежава медиите в Русия. Сутрешните им вестници ще пуснат статия как убиец на ЦРУ е очистил шефа на външното им разузнаване.
- Точно така - съгласи се Кенфийлд. - Ние, разбира се, ще отричаме, но не знам колко полза ще има от това.
Мери Пат смени темата:
- Чух за Головко. Той ще се оправи ли?
Джак сви рамене.
- Нямам представа. Бих предположил, че е хранително отравяне, но не съм доктор по медицина, а само по история. Откараха го в болницата. В съзнание беше, но слаб и дезориентиран.
- Значи не сте имали възможност да му кажете за Бирюков?
-Не.
Джак се замисли за момент.
- Сега ще се разчуе, че Головко заминава за болницата, след като е бил тук, в Белия дом. Трябва да се подготвим и за това, не само за убийството на Бирюков.
Мери Пат подсвирна, като се замисли за връзката между двете събития.
- Джак Райън очиства шефа на руското външно разузнаване и след това в същия ден се среща с висш критик на Кремъл.
Кенфийлд добави:
- Който след това пък си повръща пилешката салата.
- Да. Ситуация като за висока бойна готовност - промърмори Джак. о:
В този момент в стаята влезе Скот Адлър, държавният секретар.
- Скот - каза Джак, - трябва да доведем руския посланик тук, за да изразя съболезнованията си за Бирюков.
Адлър рязко спря.
- Това не е ли малко прекалено?
- Има някои неща, за които все още не знаеш. Я изпий едно хапче против киселини, докато Джей ти разкаже какво ще четем в руските вестници утре.
Адлър седна бавно на дивана и каза:
- Страхотно.
10.
Една самотна фигура крачеше решително и тихо по нощните улици на Кенсингтън в Лондон. Мъжът носеше черно горнище с качулка и черен памучен панталон и успяваше да изчезне напълно в тъмнината между уличните лампи. Дори когато се появяваше отново под осветлението, лицето му оставаше скрито от брадата и мустаците.
Ходеше с наведена глава, а чантата на рамото му се люлееше в тон с атлетичната му походка. Имаше важна работа, но двете жени на средна възраст, които се прибираха от метрото, не знаеха каква точно е тази работа. Само видяха, че той върви към тях и прекосиха тихата улица за всеки случай.
Джак Райън-младши забеляза, че жените преминаха от другата страна на улицата, и като знаеше, че е заради него, се засмя. Не се радваше да плаши невинни хора, но разбираше доколко е успял с метаморфозата си.
Постигна пълна промяна. Сега имаше голяма брада и мустаци и се подстригваше по-ниско от всякога.
В „Кастор енд Бойл Риск Аналитикс“ Джак се обличаше в красиво скроени костюми от магазин на улица „Джърмин“ до „Пикадили“, но извън офиса носеше дънки и памучни фланели или дрехи за фитнес.
Изучавал беше бойни изкуства от няколко години, но сега всеки ден посещаваше една фитнес зала в „Ърлс Корт“, обикновено късно вечер, както сега, за да вдига тежести и да стане по-едър. За осем седмици с високопротеинова диета успя да качи почти пет килограма, предимно в гърдите, гърба, мускулите и ръцете, и това промени стойката му. Сега правеше малко по-дълги крачки, стъпваше малко по-нашироко и знаеше достатъчно за техниките за наблюдение и следене, за да разбира колко полезна е промяната в походката.
Вече повече от месец никой непознат не беше го разпознал и се чувстваше сигурен, че и повечето от приятелите му в Щатите биха го отминали на улицата, без изобщо да разберат кой е.
Харесваше чувството на анонимност, независимо от шегите, които чуваше от колегите си в офиса за безмилостния му фитнес график и новото окосмяване.
Освен тези допълнителни дейности, Райън работеше над петдесет часа седмично. Възложиха му случай за клиент на име Малкълм Голбрайт - шотландски милиардер от нефто-газовата промишленост, който притежаваше няколко фирми по света, включително голям концерн за проучвателни работи за природен газ в Източен Сибир. След като той и други инвеститори бяха налели милиарди, за да създадат „Голбрайт Россия Енерджи“, и след едно десетилетие на проучвания в суровия Сибир започнаха да печелят.