Кайл веднага прие обяснението, като чу, че баща му ще му позволи да спи на канапето в офиса. Кейти, достатъчно голяма и умна, вдигна вежди в знак на съмнение, но Кети успя да я убеди, че са в безопасност с малко по-откровени обяснения.
След няколко минути Кети седеше на бюрото в Овалния кабинет и се обаждаше на лекарите, заети със случая в болницата, за да разпита за състоянието на Головко, за което Ван Дам не можеше да каже нищо - макар и адски добър началник на секретариата, той не беше лекар. След това тя събуди колегите си в „Джон Хопкинс“, които бяха специалисти по ядрена медицина и радиационни болести и поиска тяхното мнение за ситуацията.
Райън остави жена си да командва - имаше късмет, че разполага със специалист като нея в първите моменти на кризата, за да може той да се занимава с другите въпроси. Тръгна към кабинета на Арни, където обсъдиха политическия аспект, за който Райън се опасяваше, че щеше да е също толкова радиоактивен. Двамата се обадиха на Съвета по Национална сигурност и ги помолиха да дойдат в сградата възможно най-бързо. Западното крило остана затворено за нощта, но поръчаха кафе за тази среднощна среща.
Джак отиде в слабо осветената Кабинетна зала, а Кети го последва след няколко секунди. Седнаха пред дългата маса.
- Какво научи от болницата? - запита той.
Кети отговори:
- Зле е, Джак. Подозират силна доза полоний-210.
- Как не са разбрали за това веднага?
- Болницата не е проверила за такова нещо при постъпването му. Рядко се случва и не е обичайна част от токсикологичните прегледи.
- А колко радиоактивен е той?
Кети въздъхна. Да съобщава лоши вести, беше една неприятна част от работата й, с която имаше добър опит. Понякога се налагаше да поукрасява нещата. Но сега говореше с Джак и знаеше, че той ще иска да чуе фактите възможно най-изчистени. Затова каза:
- Нека обясня така. Ако не го кремират, след като умре, костите му ще съскат от радиоактивност над десет години.
- Невероятно.
- Сравнен по тегло, полоний-210 е четвърт милион пъти по-смъртоносен от цианида. Едно кристалче сол, ако бъде погълнато, е достатъчно да убие зрял човек.
- Защо смятах, че имаме детектори за лъчение в Белия дом?
- Полоният изпуска алфа частици. Те не се показват така добре на детекторите. И затова е толкова лесно да го вкараш незаконно в страната.
- Супер - измърмори Джак. - Но ти си сигурна, че си добре?
- Да. Ефектът зависи от дозата и аз не съм приела никаква доза. Ти самият докосна Головко, когато се ръкувахте. Ще ни тестват, но ако не сме погълнали отровата, значи сме добре.
- А ти откъде, по дяволите, знаеш за това повече от мен?
Кети сви рамене и отговори:
- Аз всеки ден се занимавам с радиация, Джак. Човек се научава да се отнася сериозно към тези неща. Но и да живее с тях.
- Сергей наистина ли ще умре?
Кети кимна мрачно.
- Не знам с колко е отровен, но количеството определя само колко дълго ще се мъчи. Надявам се за негово добро да са му дали голяма доза. Бих казала, че не повече от два дни. Съжалявам много. Знам, че бяхте приятели.
- Да. Отдавна се познаваме.
12.
Съветът по Национална сигурност се събра в залата в един през нощта. Присъстваха Мери Пат Фоли, шефовете на Агенцията за Национална сигурност, ЦРУ и Службата за вътрешна сигурност, а също държавният секретар, министърът на отбраната и председателят на Комитета на началник-щабовете. Министърът на правосъдието Дан Мърей стоеше пред Овалния кабинет и разговаряше със свои старши служители лично и по телефона, и влезе заедно с тях чак когато срещата започваше.
Джей Кенфийлд, директор на ЦРУ, определи реда за срещата с думите:
- Дами и господа, ще карам направо. Ако някой в тази зала се съмнява за момент, че Кремъл са отговорни за това, значи е безнадеждно наивен. Знайте, че този материал е много необичаен. Всяка година в света се произвеждат само около сто грама от него. Производството му се контролира стриктно, а съхраняването е обект на строги закони. Ние знаем къде е нашият полоний.
Президентът Райън каза:
- Няма нужда да ме убеждаваш, че това е опит за убийство от Кремъл.
- Господин президент, извинете ме. Знам, че той е ваш приятел. Но това не е опит за убийство. Това е убийство. Сергей Головко все още не е мъртъв. Но това е само въпрос на време.
Джак кимна със сериозно изражение.
Мери Пат Фоли се обади от стола си отляво на Райън: