- Добре, всички вие ме дръжте в течение - каза Джак и погледна към Арни. Но преди да успее да каже нещо, Арни отговори:
- Знам. Ще сте на разположение на всеки от нас, ако ни потрябвате.
- Точно така.
13.
Новото посолство на САЩ в Киев, Украйна, се намираше на улица „А. И. Сикорски“, сред потънал в зеленина район в западната част на града. Дълбоко зад стените на обширния комплекс, резидентурата на ЦРУ заемаше шест стаи на третия етаж в главната сграда на посолството. През деня малка група служители, административни съветници и секретарки изпълваха бюрата и кабинетите, но вечер ставаше тихо. Практически всяка вечер от девет часа светлините в малката, но добре обзаведена стая за почивка се включваха и няколко мъже, предимно на средна възраст и белокожи, изваждаха уиски от един шкаф и сядаха около голяма кръгла маса.
Шефът на киевската резидентура беше четиридесет и осем годишен мъж от Ню Джърси на име Кийт Биксби. Ръководеше доста голяма група хора тук, в посолството, и всеки от тях имаше задача да контролира агенти в украинското правителство, армия и бизнес, както и да контактува с дипломати от други страни, които също се намираха в града.
От много години Ленгли пренебрегваше киевската резидентура по простата причина, че най-добрите и най-умни офицери, както и повечето долари, отиваха за борба с ислямския тероризъм, което значеше, че тази и други бивши съветски републики се третираха като вчерашни новини.
Но всичко това се промени, отначало бавно - с края на войните в Ирак и Афганистан и въобще намаляването на ангажимента в Близкия изток, - а после по-бързо, след възхода на Валерий Володин на власт в Москва и заради империалистическите му стремежи. Бившите съветски републики и особено Киев получаваха все повече внимание от Ленгли.
Въпреки че ЦРУ отново изпращаше ресурси в Украйна, Кийт Биксби и екипът му не смятаха, че назначението им е лесно. Страната оставаше разделена на националистическа и донякъде прозападна част и на непоколебимо проруската източна част. Самата Русия активно се бъркаше в работите на тази страна и като тъмен облак над главите на всички висеше съвсем реалната заплаха от руската военна сила.
Кийт Биксби беше започнал кариерата си като млад служител в Москва, но тъй като Управлението се бореше предимно с ислямския тероризъм, той прекара цяло десетилетие в Саудитска Арабия, където се наложи бързо да учи всичко в среда и култура, напълно различни от онова, което познаваше. Тази фаза от кариерата му беше приключила само преди девет месеца и му възложиха най-високия пост в Киев.
Но той считаше Киев за най-важен в отношенията между САЩ и Русия.
Да, шеф на резидентурата на ЦРУ в Москва би било по-престижно назначение, но движенията на шефа там се контролираха и ограничаваха доста строго. Разбира се, Кийт знаеше, че и тук, в Киев, има агенти на ФСБ и че те несъмнено следяха служителите на американското посолство, доколкото можеха. Но Биксби и колегите му имаха много повече свобода тук и много по-голям достъп до коридорите на местната власт, отколкото биха имали в Русия, и по тази причина смяташе Киев за по-добро и по-важно място за длъжност като неговата.
Биксби работеше изключително много и след конфликта на север, в Естония, спеше не повече от пет часа, но за награда всяка вечер събираше някои от колегите си за игра на покер с уиски „Джак Даниелс“ и „Къти Сарк.“
Може и да му се искаше да иде в местния пъб и да опита нощния живот на Киев, но играеше покер с хората си, защото тези игри даваха още една възможност да си говорят по работа. Разбира се, такива разговори нямаше да са възможни в града и по тази причина вечерната сбирка се състоя отново в скучната и вмирисана на почистващ препарат стая.
Някои от най-добрите служители на Биксби бяха жени, което не го изненадваше, защото Мери Пат Фоли имаше славата на най-добрия агент, наеман някога от Управлението. Но всяка от жените при Биксби имаше семейство и жонглираше служебните си ангажименти с тези на домашния живот - достатъчно трудна задача, без да се брои допълнителното задължение за игра на покер с шефа всяка вечер.
Кийт и половин дузина от хората му седяха на масата вече над половин час, когато Бен Хърман, най-младият служител, влезе с папка в ръка.
Един от мъжете около масата вдигна поглед от картите си и каза:
- Бен, ако тази папка в ръцете ти е за работа, махай се оттук. Но ако е пълна с пари, които си готов да загубиш, сядай и ще ти раздам карти.
Всички около масата се разсмяха - шегата изглеждаше по-забавна след няколко чашки уиски, но Биксби махна с ръка срещу подчинения си и каза: