- Искаш ли да ми покажеш нещо?
Бен придърпа един стол.
- То няма да разтърси земята, но мисля, че ще е от полза.
Младият служител отвори папката и извади няколко големи черно-бели снимки. Биксби ги взе и ги разстла на масата върху чиповете и картите.
- Откъде се взеха?
- Даде ми ги един от украинската армия, който пък ги получил от човек в СБУ.
Службата за сигурност на Украйна беше федералната правоохранителна институция на страната, подобно на ФБР в САЩ.
- Тези снимки са от отдела за борба с корупцията и организираната престъпност.
На снимките се виждаха едни и същи шестима мъже, всички с палта и застанали на разговор пред ресторант с цигари в ръце. Определено славяни на вид - петима изглеждаха от двадесет и пет до тридесет и пет годишни, а един беше доста по-възрастен, вероятно към шестдесетгодишен.
Биксби подсвирна.
- Виж ги тези дръвници. ОП?
Това съкращение означаваше организирана престъпност.
Хърман посегна към плик солети на масата и си взе цяла шепа.
- Да, така мисля. Тази група е снимана на среща с биячи от „Скитниците на Шали“ - клон на чеченска група, действаща активно тук, в Киев.
Биксби погледна Хърман.
- Хлапе, не съм тук от вчера.
- О... извинявай, шефе. Аз броя танкове и хеликоптери. ОП не ми е в дейността. До днес не бях чувал за тези „Скитници на Шали“. Май изобщо не съм запознат с мафиотите из Киев.
Хърман беше прекарал девет години в Морската пехота и работата му изискваше да се занимава с военните на Украйна.
- Няма проблеми - каза Биксби и се загледа внимателно в снимките. - И защо СБУ дават тези снимки на украинската армия?
- Следели са чеченците, когато се появили тези. Проследили ги до грандхотел „Фермонт“ и се оказало, че онези са ангажирали целия последен етаж за един месец. Очевидно е, че са ОП, но не са местни. Един от хората за борба с престъпността от СБУ даже мислел, че приличат на военни или бивши военни, затова пратил снимките на армията, за да види дали няма да разпознаят някого. Не познали никого и затова мой контакт в украинската армия ми се обади.
Бен кимна.
- Приличат на военни, нали?
Биксби все още разглеждаше снимките.
- По-младите определено са такива. Но възрастният - не чак толкова.
Кийт подаде снимките на останалите мъже около масата. Не познаваха никого от снимките, но последният на масата, мъж на име Остхаймър, подсвирна.
- Дявол да ме вземе - каза той.
- Какво виждаш? - запита Биксби.
- По-старият. Знам как се казва, донякъде.
- Казвай.
- Мисля, че е руснак. Наричат го Белега.
- Много мило.
- Преди няколко години работех в Санкт Петербург, когато този се появи на радара. Местната полиция получи заповед да го залови - имаха снимка и прякор. Като за ОП тук, в тази част на света, Белега се крие от радара много добре. Никой не знае истинското му име. Издирваха бандата му за обири на банки и бронирани коли, както и за поръчкови убийства на местни държавни служители и бизнесмени.
Биксби се пошегува:
- Не искам да знам къде му е белегът.
Всички около масата се засмяха.
Бен Хърман промърмори:
- Предполагам, че след като съм най-ниско в йерархията от всички тук, аз трябва да науча това. Затова ли изкарах магистратура по международни отношения?
Биксби отговори:
- Ако оставим настрани веселата част, Белега определено е шеф на тези младоци. Вижте снимките. Военните му държат вратата и му палят цигарата.
- Може да са му охрана - предположи някой.
- Не ми изглеждат такива. Палтата им са закопчани, което значи, че не носят оръжие за отбрана и не се оглеждат за заплахи по улицата. Не. Това са бойци. Изглежда са взвод бивши спецназовци или нещо такова.
- И ги ръководи руски престъпен бос? - запита Бен изненадан.
- Странно - призна Биксби.
Остхаймър се намеси:
- Още по-странно е, че май се срещат с чеченски мафиоти. Странни приятели имат тези бивши спецназовци. Организираната престъпност тук, в Киев, е дълбоко вкоренена - по улиците се водят престрелки всеки път, когато един разбойник се опита да работи на територията на друг. Не разбирам как, по дяволите, някакъв руснак може просто така да дойде в града, сякаш го притежава, без да го хвърлят в Днепър.
Бен отвърна:
- Ще изпратя телеграма до Ленгли, за да видим дали някой не знае нещо за Белега.
Остхаймър поклати глава.
- Проверих това в Санкт Петербург. Досието му е тънко. Може сега да знаят повече за него, но се съмнявам.
Биксби върна снимките на Бен.
- Предвид останалата ни работа, не искам никой да си отвлича вниманието с това. Утре ще се обадя по телефона, за да потърся някои от старите „руснаци“ в Ленгли и да видя дали този прякор не им говори нещо. Човек на неговите години ще да е бил на не повече от тридесет и пет през бурните времена на деветдесетте години. Ако е от играчите в Москва, които са оцелели от престрелките, някой може и да го познае.