Санди отвърна:
- Които по една случайност са „силоваци“. Виж ти.
- Да не забравяме също, че и собственикът на ИФК, който и да е той, по дяволите, е изкарал един милиард и двеста милиона за притесненията си.
Джак отново погледна към документите си.
- След сделката „Голбрайт“ добрият късмет на ИФК продължава. Тази малка фирма от Панама създава различни клонове, всеки от които успява по невероятен начин да придобие важна инфраструктура на нищожна цена и да си осигурява банкови заеми предимно в швейцарски и в руски банки.
Пак погледна Санди, който се беше вторачил в чашата си.
- Следиш ли мисълта ми?
Санди се засмя.
- За съжаление, старче, все още не си ме шашнал със сложността на схемата. Такива неща виждам всеки ден.
Джак отново погледна документите.
- Добре, но със СПАРК успях да проследя една от тези фирми в поредица анонимни пощенски кутии, тръстове и частни фондации. И накрая стигнах до конкретен адрес.
Веждите на Санди Ламонт се извиха нагоре.
- Така ли? Е, това вече е нещо. Къде?
- Адресът е на магазин за алкохол в Твер, на сто мили северозападно от Москва. Изпратих следовател в Москва да разгледа. Онези в магазина, изглежда, нямали представа за какво говори следователят, но той е сигурен, че точно това място е пощенска кутия за организираната престъпност, въпреки че хората в него може да не знаят това.
- Коя престъпна група по-точно?
- Не знаем.
Санди отново доби отегчен вид.
- Продължавай.
- Както и да е, месец след сделката „Голбрайт“ малката компания от Панама с единствен адрес в магазин за алкохол в малък руски град успява да вземе необезпечен заем от шестдесет милиона евро от швейцарска банка, която редовно работи със офшорни фирми паравани по целия свят. С този заем фирмата е закупила фирма за управление на газопроводи в България. След това, месец по-късно, купува такава фирма от Словения за деветдесет милиона евро и друга в Румъния за сто тридесет и три милиона. ИФК имат дузини законни фирми, все нови, и всяка със сметка в някой от офшорните финансови центрове. Кипър, Кайманите, Дубай, британските Вирджински острови, Панама. Но забелязах едно за тези фирми - каза Райън и прелисти няколко страници, за да намери нещо конкретно. - Всяка от тези фирми има клон в Сейнт Джон, Антигуа.
- Клон?
Джак сви рамене.
- Те са просто места за предаване на информация или бизнес апартаменти в хотел. Няма нищо там, което да свърже компаниите с Антигуа. Признавам си, че тази част не я разбирам. Да, ясно ми е, че Антигуа е офшорно банково убежище, но тези компании и без това се намират в други офшорни банкови убежища. Защо е нужно всички те да са свързани и с Антигуа?
Санди помисли за момент.
- Бързият и лесен отговор е, че истинският собственик на това съзвездие от фирми е свързан с Антигуа.
- Как е свързан?
- Предполагам, с гражданство.
Райън го изгледа така, сякаш Ламонт беше изгубил разсъдъка си.
- Санди, не искам да ме обвиняват в расизъм, но гарантирам, че олигархът, правителственият големец или мафиотският бос, който е изкарал милиард и двеста милиона долара чрез подкрепената от Кремъл измама във Владивосток, не е роден в някаква си страна от Третия свят, в Антилите.
Санди поклати глава.
- Не, Райън. Не съм казал, че той е роден там. Антигуа е едно от малкото места, в които можеш да слезеш от самолета, да дадеш на някого малко пари... бих казал, че петдесет хиляди щатски долара ще стигнат, и да получиш чисто нов паспорт. Дават гражданство срещу пари.
- А за какво би искал това гражданство?
- Има няколко причини. Вероятно най-уместната е, че само граждани на страната могат да отварят банки там.
Джак остана напълно объркан.
- А защо ще отваряш собствена банка? Независимо от законите за банковата тайна, ако искаш да работиш с друга банка - а те работят една с друга, - нали другата ще трябва да ти има доверие. Някакъв сенчест руснак с подозрителен паспорт едва ли ще прехвърля кеш в Ситибанк от „Банк ъф Иван“ в Антигуа, или както там я нарича.
Санди се засмя.
- Харесва ми енергията ти, Джак, но в тази област си все още пълен новак, нали? Прав си, много от офшорните банки нямат лиценз да търгуват с големите момчета, но има начини да заобиколиш това. „Банк ъф Иван“ от Антигуа, както я наричаш, просто си намира междинна банка, малко по-добре поставена във финансовия свят, но желаеща да върти бизнес със сенчести личности. Един приятен подкуп на банков служител би свършил работа. Посредникът прехвърля парите на Иван на друг посредник - всъщност вече парите пътуват за Швейцария, Лихтенщайн или Мадейра, където банките също не са прозрачни, но са далеч по-уважавани от скапаната Антигуа. А оттам парите могат да идат навсякъде - САЩ, Великобритания или, както бих посмял да предположа за случая с „Голбрайт Енерджи“, обратно за Русия.