- Добре. Ще идем дотам и ще огледаме, но при първия знак за неприятност си обираме крушите и тичаме в лоби бара на хотела, ясно ли е?
- Ясно е, Санди - отговори Райън и вдигна длан за поздрав. - Пълна обиколка!
Санди погледна вдигнатата длан.
- Моля?
Джак отпусна ръката си. Надценил беше момента.
- Ще е весело. Но си вземи слънцезащитен крем - мисля, че няма да изкараш дълго без него в Карибите.
Санди Ламонт се разсмя.
15.
В Емитсбърг, Мериленд, където се намираше фермата на Джон Кларк, минаваше десет вечерта. Джон и съпругата му Санди прекараха вечерта, загледани във филм, взет от видеотеката, и се готвеха да си лягат, когато телефонът на нощната масичка звънна.
Кларк вдигна слушалката.
- Ало?
- Джон Кларк, ако обичате.
- На телефона е.
- Здравейте, господин Кларк. Съжалявам, че ви притеснявам толкова късно. Обажда се Кийт Биксби от посолството на САЩ в Киев.
Кларк прерови огромната база данни с имена в мозъка си. Това име не му говореше нищо, пък и не знаеше някой в момента да работи в Киев.
Преди Джон Кларк да каже, че не познава човек с такова име, Биксби каза:
- Джими Хардести каза да ви се обадя.
Кларк познаваше Хардести от ЦРУ от десетилетия и му имаше доверие.
- Ясно. Какво работите в посолството там, Кийт?
- Културен аташе при посланика.
За Кларк това значеше, че Биксби е шефът на резидентурата на ЦРУ в Украйна и че му дава тази информация свободно.
Защото не може да не знае, че Кларк ще разбере, че е шеф на резидентурата.
- Ясно - отвърна Кларк, без да се забави нито миг. - Какво мога да направя за вас?
- Тук, в работата, ми излезе едно име и не знаем много за човека, та се поразрових. Известно ви е, сигурен съм, че Джими е главен архивар на вашия бивш работодател, и почти винаги се обръщам към него по такива въпроси.
- Разбираемо е.
- Джими нямаше повече информация за онази личност, отколкото имам аз, но предложи да се обадя на вас. Допуска, че може би сте се срещали с него по време на своите... пътувания.
- Коя е личността?
- Един руснак, според мен от петдесет и пет до шестдесет и пет годишен, и голям престъпен бос от Санкт Петербург на име Белега.
Кларк отговори:
- Отдавна не бях чувал това име.
- Значи го познавате?
- Знам малко за него... но не познавам вас. Нищо лично, но нека се обадя на Хардести и ще ви звънна.
Биксби отвърна:
- Ако бяхте отговорили по друг начин, щях да си помисля, че вече допускате неволни грешки.
Кларк се засмя по телефона.
- Само физически, но не и умствено.
- Съмнявам се, че е така. Ето ви директния ми номер.
След като Кларк прекъсна разговора, се обади на Джеймс
Хардести, разпита за Кийт Биксби и се увери, че наистина е шеф на ЦРУ в Киев. Хардести се изказа ласкаво за този човек, а Кларк знаеше, че архиварят на ЦРУ има адски добра преценка за уменията и характера на хората.
Пет минути след това Джон Кларк разговаряше с Кийт Биксби.
- Джими казва, че си истински и че си свестен, но искам да съм сигурен, че говоря с точния човек. Кога и къде за последно си пил бира с Джими?
- През миналия месец стана една година оттогава. В „Краун Плаза“, град Маклийн. Имах разни срещи там. Аз пих „Шок Топ“, а Джими - „Бъд Лайт“, ако не греша - отговори Биксби без колебание.
Кларк се засмя.
- Добре, издържа изпита. Джими е изненадан, че не те познавам.
- Пазя си задника под радара и това ми служи добре в кариерата досега - отговори Биксби. - Мисля, че стигнах до най-високото стъпало в работата по разни пущинаци, но седмият етаж не ме радва така, както радва някои от колегите.
- Двамата с теб сме лика-прилика. Ще ти кажа каквото те интересува, но не забравяй, че моята информация е отпреди няколко години.
- По-прясна няма. Кой е той?
- Познавах го като Глеб Белега. Шеф на банда, но това вероятно вече го знаеш.
- Подозирах. Мога ли да ти пратя снимка, за да го разпознаеш?
- Боя се, че няма нужда от това. Никога не съм го виждал.
- Леле. Значи наистина е много потаен.
Кларк отговори:
- Срамува се от фотоапаратите, но знам малко от биографията му. Роден е в Джанкой, в Крим, Украйна, но е етнически руснак. Заминава за Санкт Петербург в началото на деветдесетте години след престой в затворнически лагер за мафиотски убийства, като се връща от Сибир още по-печен отпреди.
- До един са такива, нали?
- Може да се каже. Той е заместник-шеф в Санкт Петербург, защото работи за една от най-големите славянски престъпни групировки, „Седемте каменни мъже“ - рекет, контрабанда, мокри поръчки. Преди години ръководех „Рейнбоу“ в НАТО и тогава организацията му се появи на нашите радари. Една група въоръжени биячи нахлули в градската администрация - търсели някакви общински служители. Типичен мафиотски удар. Но полицаите реагирали нетипично бързо и обкръжили стрелците. Онези взели заложници. След два дни преговори ни повикаха и дойдохме от Великобритания. Проследихме обажданията от сградата и прехванахме разговор между един стрелец и шефа - именно този Глеб Белега. Той им заповяда да не се предават, а да се бият. На нас ни звучеше сякаш ги жертва, за да не го свърже никой с този удар. Ние влязохме и ги очистихме. Спасихме всички оцелели заложници, защото онези бяха екзекутирали трима от общинските служители и половин дузина от охраната. И ние получихме леки рани.