Върна се пред Таланов.
- Аз може и да не виждам айсберга пред нас, но ако управляващите търсят шибаната спасителна лодка, ще е глупаво да не се огледам. Е... офицерите ми възложиха задачата да се грижа за спасителната лодка.
Сакото се ухили.
- Ще ми помогнете ли с тази спасителна лодка?
Капитан Таланов обичаше да говори направо. Писваше му вече от тези метафори.
- А спасителната лодка? Какво точно представлява тя?
Сакото сви тесните си рамене.
- Пари. Просто шибани пари. По целия свят ще бъдат създадени и поддържани редица черни фондове. Аз ще ги създам, а вие ще ми помагате да ги пазя от заплахи от Съюза и отвън. Задачата ще бъде проста и ще продължи няколко години, мисля, но ще изисква от нас най-голямо старание.
Мъжът с костюма отиде при малък хладилник до стената между две секции с книги. Извади оттам шише водка, след което взе две чаши със столчета. Върна се на бюрото и наля за двамата.
През цялото това време капитан Роман Таланов продължаваше да гледа напред.
- Да го полеем.
Капитанът наведе глава настрани.
- Да полеем? Аз още не съм приел нищо, другарю.
- Не. Не сте.
Мъжът с костюма се усмихна и подаде едната чаша на объркания военен.
- Още не. Но съвсем скоро ще приемете, защото ние с вас сме еднакви.
- Еднакви?
Сакото вдигна чашата си към Таланов.
- Да. Точно като хората на върха, които измислиха тази схема, ние също знаем как да оцеляваме.
1. В наши дни
Черният джип „Бронко“, който се носеше бързо през бурята, разплискваше кал и вода с гумите си от застлания с чакъл път и чистачките не смогваха да изчистят проливния дъжд от предното стъкло.
Джипът караше със сто километра в час, когато задните му врати се отвориха и двама въоръжени мъже излязоха под дъжда - по един от всяка страна. Изправиха се на стъпенките, стиснали рамките на вратите с обвитите си в ръкавици ръце. Пазеха очите си от хвърчащите кал, камъни и вода, но калта само за миг покри черните им униформи от номекс и автоматите на гърдите, както и останалото им снаряжение - шлемове с вградени очила, противокуршумни плочи на гърдите и гърбовете, протектори за коленете и лактите и чанти с пълнители. Всичко това подгизна и се покри плътно с кал, когато джипът наближи къщата по средата на пасището.
Колата намали бързо скоростта, плъзна се и спря на пет-шест метра от предната врата. Двамата мъже на стъпенките скочиха и изтичаха към сградата, вдигнали автомати към дърветата в търсене на цели. Шофьорът на колата ги последва - и той, както другите, носеше автомат „Хеклер и Кох“ с дебел заглушител на края на цевта.
Тримата оператори се събраха около входа и мъжът най-близо до вратата протегна ръка и натисна дръжката.
Оказа се, че вратата е заключена.
Последният в групата - шофьорът - пристъпи мълчаливо напред. Остави автомата да увисне на гърдите му и бръкна в раницата си, от която извади пушка с пистолетна дръжка. В пълнителя й имаше пробивни патрони тип „Дезинтегратор“ -със седемсантиметрови гилзи „Магнум“ и с куршуми по петдесет грама от слепени с пластмаса фини стоманени стружки.
Операторът доближи дулото на пушката на петнадесет сантиметра от горната панта и стреля право в нея. Със страхотен гръм и с широк пламък куршумът от стоманени стружки блъсна пантата и я откърти от касата на вратата.
Мъжът изстреля втори куршум в долната панта, след което ритна вратата и я събори навътре в стаята.
Мъжът с пушката отстъпи встрани и двамата с автоматите се втурнаха навътре, а прожекторите на оръжията им описваха дъги в тъмнината. Шофьорът прибра пушката на място, хвана автомата и се присъедини към останалите.
Всеки от тях трябваше да прочисти определен сектор, и то бързо и ефикасно. Само след три секунди те вече вървяха по коридора към задната част на къщата.
Сега пред тях имаше две отворени врати - по една от всяка страна, и трета, затворена врата в края на коридора. Първият и вторият мъж от екипа се отклониха - номер едно застана до лявата врата, а номер две - до дясната. И двамата откриха цели и стреляха, а шумът от ударите на куршумите от автоматите им със заглушители се разнесе из малката къща.
Докато първите двама се занимаваха със стаите, третият мъж, останал в коридора, държеше автомата си насочен към предната врата, като знаеше много добре, че е уязвим отзад за всеки, влязъл в къщата отвън.
Двамата се върнаха бързо в коридора и насочиха автоматите си напред, а третият мъж се обърна, за да провери тила. След секунда тримата застанаха до затворената врата. Наредиха се отново до нея и първият провери тихо дръжката.