Когато напуснем материалното си тяло, знанията и опитът са единственото нещо, което ще вземем със себе си. Ако сме безтелесни, няма значение дали сме работили много или малко, дали сме имали голяма къща или хубави дрехи. От значение е какво сме почувствали и какви са били мотивите за делата ни.
Много хора вече са разбрали това, но въпреки това се чувстват безпомощни, защото не осъзнават закономерностите и не познават взаимовръзките.
Все едно един извънземен за първи път да кара кола на Земята и на първия червен светофар да се блъсне в друга кола. Това ще се повтори и на следващия червен светофар, защото за него той е само една от многото красиви, безсмислени светлинни игри между останалите реклами.
Ако му обясня какъв е законът и че на червено трябва да спре, той ще престане да прави нарушения и отсега нататък ще спазва светлинните знаци (указанията). Преди не го е правил, защото не го е знаел.
Все едно непросветеният човек да разсъждава за болестта си: „Имам мигрена, ще взема хапче и всичко ще мине.“ Това е равнозначно на шофьора и лампичката за бензин. Болният не вижда връзка между себе си и главоболието, той просто ликвидира сигнала, който му дава тялото. Подобно на извънземния и светофара, той няма да вижда връзката, докато не започне да обръща внимание на законите на живота.
Кои закони?
Както всеки астроном или физик би потвърдил, ние живеем в КОСМОСА, респективно сме част от космоса.
Ще кажете „Какво толкова, всяко дете го знае!“
Добре, но разбирате ли всъщност какво казвате? Думата КОСМОС е гръцка и означава РЕД. Значи ние живеем в един РЕД и респективно сме част от този ред. А редът подразбира закони, защото иначе няма да бъде никакъв ред. Тогава би бил ХАОС — думата също е гръцка и означава БЕЗРЕДИЕ. И така, ние сме част от реда и неговите закони. Ако разбирам духовните закони, в бъдеще ще се ориентирам, ще разпознавам знаците и посланията, които животът ми дава, и ще действам съгласно тях.
За него човек трябва най-малкото да е чувал, защото е част от всички духовни писания на религиите по света. Това е Законът за „причина и следствие“ или „Каквото посееш, това ще пожънеш“, или за материалисти или атеисти: „Каквото по викало, такова се обадило“. Според мен този закон, ако човек посее деструктивност, ще пожъне деструктивност. Ако посее злоба и омраза, ще пожъне злоба и омраза. Ако отглеждаме пшеница, 100% ще получим пшеница, а не ръж. Ако отглеждаме посятото внимание и му отделяме достатъчно време, семето ще израсне по-голямо и по-здраво, без значение за какво става дума.
И тук според мен идва най-важното. От решаващо значение е да се знае, че космосът, както и подсъзнанието ни, нямат оценка (т.е. за тях не съществува добро или зло, позитивно или негативно, красиво или грозно, ценно или маловажно…). Тези означения важат само нас. Това, което за вас е положително и добро, още дълго няма да е такова за друг.
Селяните например често са смятани за по-ниско стъпало в социалния ни живот. Малцина го казват, но мнозина го мислят. Но помислете: откъде щяхме да получаваме хранителните продукти, ако нямаше селски стопани и всички бяха в градските офиси? Или евентуално някой шофьор на „Ферари“ поглежда „надолу“ към работниците от нощните смени: ако тях ги нямаше, нямаше да го има и „Ферари“ — то, което сега кара. Или, да речем, чистачките. Има жени, които не желаят да вършат тази неприятна работа и плащат на други. Представяте ли си как би изглеждал светът без чистачки?
Любимото ястие за един може да е отвратително за друг. За хомеопата или билкаря едно растение може да е лечебно средство, а за градинаря да е непотребен плевел. За някои хора паяците са просто „ужасни“ и те ги убиват, а в същото време се дразнят от многото мухи, с които те се хранят.
Изобщо понятията добро или зло, ценно или маловажно са неточни и преди всичко са израз на нашата субективност.
Това става още по-ясно, когато се учим да работим с енергията. Тя няма нюанс. Ние решаваме дали ще я отклоним в положителна или отрицателна посока, т.е. дали ще я използваме конструктивно или деструктивно. Това означава, че каквото и да си пожелаем ще го получим. Вселената ни е надарила със свободна воля, за да открием живота в цялата му пълнота. Той не ни кара да опознаем само приятната или красивата му страна. Свободни сме да научим, каквото поискаме. Дали обаче, след като получим желаното, ще искаме да го задържим, е друг въпрос. Но най-малкото сме направили свободен избор. (Мерлин: „Бъди предпазлив за какво се молиш, защото молбата ти може да бъде изпълнена.“ Или Гьоте: „Той вече не желаеше духовете, които беше извикал“)
39
Първите три закона — на причинността, аналогията и резонанса (вибрацията) са част от основните 7 херметически закони: на ментализма (ума), полярността (противоположности), ритъма (прилив — отлив), пола (активното и пасивното начало) и споменатите три. — Бел.прев.