Пример:
Мислите за нещо определено и колкото повече мислите, толкова по-силна става мисълта ви за него. Така създавате причина. Следствието е, че това, което е било мисъл, един ден ще стане част от живота ви.
Обяснение:
Страхувате се от нещо, например, че ще ви изнасилят, че докато шофирате след няколко бири, ще ви спре полицай, или сутрин, след като се събудите, мислите за проекта, който ви предстои: „Да, наистина, всичко върви наопаки“. Енергията, която произвеждате с мисълта си, е заповед за вашето подсъзнание и за Космоса и стопроцентово ще се изпълни.
(Космосът най-сполучливо може да се оприличи на голям компютър с перфектни закони, които вашите мисли програмират (INPUT), и компютърът ще зареди за вас програмираното (OUTPUT).)
Вашето подсъзнание не познава страха, не различава позитивно и негативно. То получава само изпратената му енергия, заповедта, и работи с нея. Следователно на вас ще ви се сервира това, от което ви е страх. Проектът ви ще върви накриво и ако дълго и интензивно си играете с тази мисъл, ще бъдете изнасилени. Тогава ще кажете: „Виждаш ли, аз си знаех, трябваше да се случи“. Разбира се, че го знаехте, по-точно: само вие го знаехте.
И тъй като „Всекиму се случва според вярата“ — ще получите това, което причинят мислите и чувствата ви, т.е. това, което сте излъчили. В крайна сметка от вас самите зависи какво мислите и чувствате живот.
Хермес Триметист (трижди великият Хермес) е гръцкото обозначение на египетския Тот, автор на „Херметичните текстове“ с поетично учение за сътворяването на света и по онова време е бил смятан за най-големия магьосник, който можел да прави съкровищата и съдовете недостъпни (херметично заключване). Той преподавал херметичния закон:
„Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да допринесе за чудото на едно — единствено нещо.“
Някои познават това и като „Каквото на небето, такова и на Земята“. В макрокосмоса, както и в микрокосмоса действат едни и същи закони.
Пример:
Най-малката позната градивна материална частица е атомът. Той е съставен от протони, неутрони и електрони. Протоните и неутроните образуват атомното ядро, а обвивката възниква от невероятно бързото движение на електроните около него. Цялото се държи заедно от електромагнитна сила.
Разликата между различните атоми възниква от разликата в броя на електроните и протоните. Има 105 основни елемента, от които всеки съществува, защото има различен брои електрони и протони. Ако вземем ядрото на водородния атом и го увеличим до големината на детска топка тогава неговият единствен електрон ще отстои на приблизително 40 см от него. Това показва, че атомът почти изцяло се състои от празно пространство и материята сама по себе си е незначителна.
Гледано от тази страна, един блок олово се състои от празни пространства, които атомарните частици обикалят. Отдалечеността на твърдите частици съответства на отдалечеността на нашите планети в Слънчевата система. Разстоянията между небесните тела отговарят на отстоянията между нотите в музикалната гама.
Снимка на атомното ядро (1 пиктометър) съответства на снимка на Земята от разстояние 1 млн. километра и на Млечния път от разстояние 10 000 000 светлинни години.
Магнитното човешко поле в състояние на въртене изглежда точно така, както нашата въртяща се галактика. („Гео — наука“, издание 2/1990; „Хаос и креативност“ публикува много хубави снимки на току-що дадените примери.)
Както виждате всичко представлява една перфектна система, дори на пръв поглед да не изглежда така. Животът в микро — и макрокосмоса е подвластен на перфектни закономерности, Намираме тези закони навсякъде — в Слънчевата система, в кръвните клетки, в електричеството и в магнетизма. Тъй като материята се определя и държи цяла от електромагнитни сили, а хората са част и от материята, ние се подчиняваме на същите закони, като например привличането и отблъскването. В „Болестта като път“ Торвалд Детлефзен пише:
„Аналогията «каквото горе, такова и долу» има оправдание само тогава, когато сме готови да разпознаем вселената като космос (=ред). Космосът обаче се владее от закони и няма място за случайности. Случайността като непредвидено и незакономерно действие би превърнала космоса (реда) в хаос (= безредие). Ако сглобим един компютър, той представлява един малък космос. Той е конструиран според закони и работата му е зависима от тези закони. Ако човек запои в платките няколко транзистора, кондензатора и съпротивления, които не принадлежат на инженерната схема, то тези «презентатори на случайността» биха превърнали целия космос в хаос и компютърът няма да работи правилно. Същото важи и за нашия свят. Дори при първото случайно събитие той би престанал да съществува.