Пример: Ако човек пусне камък от известна височина, той няма да падне случайно, а закономерно надолу. Ако този камък уцели господин X по главата, то господин X няма да е уцелен случайно, а също закономерно. Нито фактът, че господин Х е уцелен по главата с камък, нито времето, когато това е станало, е случайно…“
Прави ли ви впечатление, че нито една звезда не излиза съвсем „случайно“ от орбитата си, кръвната клетка не плува срещу кръвотока или може би лятното цвете цъфти в случайно през зимата? Може би сте чували за електрон, който, докато обикаля орбитата на атомното ядро, „случайно“ е започнал да се движи на зигзаг? Цялата материя се състои от 105 основни елемента, изградени от неутрони, протони и електрони с абсолютно перфектно ритмично движение. Защо тогава, след като целият живот в нас и около нас подлежи на голям, равномерен ритъм, точно човекът да е единствената „случайност“?
Не съществуват случайности! Зад всяко събитие стои един закон. Ние не винаги можем да познаем закона от първия път, но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните са падали и когато законът за земното притегляне все още не е бил познат.
Човекът е точно копие на макрокосмическата вселена. Затова над оракула в Делфи пише: „Човече, познай първо себе си и тогава ще познаеш Бог!“
Подобно на камертона или радиоприемника човекът също е подчинен на Закона за резонанса. Радио, настроено на УКВ, не може да хваща средни или дълги вълни. При хората е същото. Ако един човек е агресивен и изпълнен с омраза, той не възприема любовта. Всеки може да чувства и вижда тази област на действителността, с която е в резонанс. Поговорката „Всеки вижда това, което иска да види“ означава точно това.
Пример:
Четете книга. Пет години по-късно прочитате същата книга още веднъж и откривате напълно различни неща, отколкото първия път, въпреки че книгата е същата. Защо? Защото сте станал друг човек. Или хоризонтът ви се е променил, или светогледът. Затова виждате нещата по друг начин.
Хората се стремят да бъдат с подобни на себе си хора. Подобното привлича подобното. Вие добре знаете, че ако сте в лошо настроение или ядосани, околният свят ви дава повод за същото. Нека вземем един човек, който постоянно и всичко критикува. Стопроцентово той винаги ще намери нещо, за което да се ядосва. И обратното: на този, който пълни с радост деня си и намира другите за красиви и интересни, животът ще му сочи приятните хора.
Още един пример: представете си човек, който намира недостатъци на всеки: „Тоя там е идиот, а оня е неудачник и изобщо животът е скапан.“ Всичко му изглежда ужасно и той ясно го демонстрира с лошия си поглед и с трагичните, обърнати надолу чупки на устните. Не мислите, че има човек, който го смята за сърдечен. Присъствието му никак не може да се нарече приятно, дружелюбните и фините хора биха се отдръпнали от него. Въпреки това той ще открие съмишленици и ще получи потвърждение в тяхно лице за това, което преживява. Подобното привлича подобното.
За сравнение, човек, готов да помага, винаги има в запас някой виц и където и да се намира, създава приятна атмосфера. Усмивката е на лицето му и той дели това, което има, с останалите. Предполагам, че такъв тип човек би събрал около себе си много и предимно весели и приятни хора. Той ще е желан винаги, защото е свикнал да дава от себе си. Подобното привлича подобното.
Виждате, че това твърдение няма оценка. Тук няма добро и зло. Просто и двамата герои получават това, което излъчват и дават. И двамата се движат по спиралата на един и същи закон. При критикаря нещата ще стават все по-зле (дяволски кръг), а при другия все по-добре (еволюция), защото неговото несломимо дружелюбно съзнание (в случай, че не е само изиграно за пред останалите) ще привлича все повече хора със същия резонанс, ще излъчва и съответно ще получава винаги същото.