Ортодоксалните християни твърдят, че според църковното учение не съществува реинкарнация (учение за прераждането). Те имат право, учението за реинкарнацията ДНЕС вече го няма в Библията и ще ви кажа защо!
През 553 г. сл.Хр. римският император Юстиниан (обърнете внимание, че не са били църковните власти) свиква Втория синод в Константинопол, на който е издаден едикт, отхвърлящ учението за миналия живот или реинкарнацията, въпреки че Христос му е отреждал голямо значение. С оглед на този декрет, от Библията изчезват всички, с изключение на едва разпознаваемите указания за реинкарнация. По този начин на ранните християни е отнет най-важният стълб на тяхната вяра. За да компенсира нещата, клирът учи, че ние ще възкръснем „в плът в деня на Божия съд“. Хубава измама!
Иска ми се да помоля християните между вас, които се уповават на Библията, да си направят труда ЛИЧНО да проверят истинността на току-що направеното изказване за църковния събор в Константинопол. А ако вече сте го направили, постарайте се още веднъж и се разровете в Никейския църковен събор от 375 г. сл. Хр. Надявам се, че ще можете да понесете истината, защото ще откриете доказателства Новият завет драстично е бил променен от първоначалния си вариант и в сравнение с оригиналното учение на Христос.
Нека сега да разгледаме по-подробно темата за прераждането. Още в началото казахме, че живеем в материя, чиито закономерности се базират на полярността, и че ритъмът и вибрацията, основата на всеки живот, възникват от постоянната смяна на полюсите.
Още мъдреците на Кибалион41 са знаели, че нищо не е „спокойно“, а е в движение, вибрира. Модерната физика потвърждава, че всичко вибрира. Люлеенето на махалото ни показва, че махът наляво е последван от маха надясно. Този ритъм е валиден за всичко в живота, например при вдишване и издишване или в редуването на сън и будност. Ние вече познаваме законите „Каквото горе, такова и долу“, „Каквото вътре, такова и отвън“, „Каквото посееш, това ще пожънеш“. По същия начин зимата следва лятото, а залезът — изгрева. Има позитивно и негативно, електричество и магнетизъм, мъже и жени и смъртта следва живота, а животът — отново смъртта. Виждате, че навсякъде е налице този ритъм, само във вярванията на някои религии и учени животът е изключен от тази закономерност. Виждате ли противоречието?
Детлефзен го формулира така:
„Това ритмично бродене на душата през живота и смъртта от древни времена се нарича Път на душите или реинкарнация (= повторно физическо въплъщение). Платон е знаел за нея, както и Гъоте. Умишлено казвам «знаел», а не «вярвал», защото реинкарнацията не е въпрос на вяра, а на философския стремеж към познание. Всеки е свободен да вярва в нещо различно от реинкарнацията, но трябва да е наясно, че хипотеза «без» реинкарнация води до абсурд, тъй като само тя е в съзвучие с всички закони на тази вселена.“
Има учудващо много хора, които си спомнят своя предишен живот или поне части от него. Може би вие сте един/една от тях или когато сте били за пръв път на някое място, ви се е струвало, че ви е познато отнякъде, и знаете, че зад ъгъла има едно малко магазинче… Ако сте преживели нещо подобно, тогава имате личен опит, което означава, че вие „знаете“ какво сте преживели и повече нямате нужда да го „вярвате“. Така, както разделяме материята в две полярности, делим и миналия живот на тукашно и отвъдно. Умрем ли тук, се раждаме в отвъдното и за нас то става реалност. Умрем ли в отвъдното, отново се раждаме тук. Който може да се откъсне от субективността на явленията, ще разбере, че раждането и смъртта, съответно тук и отвъд, са двете страни на една и съща монета.
Същото става и в съня, „по-малкия брат на смъртта“, когато енергийното тяло напуска физическото тяло. В т.нар. сънуване ние преживяваме абсолютно друга реалност, изпълнена с болка, тъга, страх, радост и т.н. Има хора, които помнят всяка подробност от сънищата си, и такива, които твърдят, че изобщо не сънуват. Въпреки че не помнят, те също сънуват — нещо, което днес е доказано със съвременните технически средства. Радваме се, когато се будим или когато вечер след работа най-накрая си лягаме, тъй като знаем, че на сутринта отново ще сме свежи и спокойни. Сънят или будността не могат да бъдат наречени позитивни или негативни. Няма нюанс.
Ако пренесем това към смъртта, се оказва, че няма защо да се страхуваме от нея, тъй като се случва същото като в съня — с разликата, че интервалите от време са по-големи и не толкова ясни. Следователно смъртта е пик на живота, след който отново можем да си починем до следващото приключение на физическо въплъщение.
41
Кибалион — херметично учение, предавано устно. В окултните братства се пазят редица Кибалион — изречения, които кандидатът при посвещаване трябва да знае наизуст. Пример за такава аксиома е, че всяка истина и всяка лъжа са наполовина верни. — Бел.прев.