Ако до момента не си спомняте нищо от предишен живот, просто попитайте някого, който е преживял клинична смърт и чуйте какво ще ви каже за нея. Ще установите, че 90% от хората са имали приятни (положителни) преживявания и личният им опит би могъл да разсее вашия страх от смъртта.
И така, оказва се, че еволюцията на душата е дълъг учебен процес, за който имаме нужда от много, даже безкрайно много тела. Истинското Аз не е физическото тяло, а т.нар. душа, енергийното тяло или светлинното тяло. То запечатва спомените от целия този сценарий и е безсмъртно. То (аурата) е това, което ясновидецът вижда и от което черпи информация.
Пътят на човешката душа е път на учене. Учебният процес, чиято цел е опознаването на живота в неговата пълнота, е безкрайно дълъг път с безброй грешки и поправки. Преражданията могат да се сравнят с класовете в училище. Земният живот със своите задачи, проблеми, изпити, трудности и успехи отговаря на един учебен клас. Този период на учене се заменя с период на ваканция, в който пропуснатите или недостатъчните знания трябва да бъдат наваксани. Тогава преминаваме в нов клас. Едва когато постигнем добри резултати, ни разпределят наново. Ако не сме учили — трябва да повтаряме, ако сме способни, преминаваме в следващото по-високо ниво с нови и по-трудни изпити. Разликата между училището и живота е в това, че животът е безкрайно търпелив към нас и винаги предоставя нови възможности на душите да разберат не — наученото.
Обратно към въпросите, които чакат отговор. Някой е бил малтретиран или може би се е родил с увреждания. Защо?
Детлефзен пише:
„Животът означава учене, независимо дали го приемаме, или не. Съгласно изложените закони той с неподкупна справедливост се грижи всеки от нас да научи това, което най-малко иска да приеме и срещу което се съпротивлява най-силно. Ако го анализираме без задния план на реинкарнацията, човек наистина би могъл да се усъмни в смисъла на живота. Очевидно е, че не на всички хора е предоставен еднакъв старт — и със сигурност това не е така по причина на обществото. От религиозна или атеистична гледна точка без идеята за реинкарнацията е относително трудно да обясниш на някого защо е ням или парализиран, сакат или бавноразвиващ се и като такъв трябва да вижда светлината на «този най-добър от всички светове». Познаването на «неведомата божия воля» в случая не създава чувство за смисъл. А без смисъл животът за хората е непоносим. Търсенето на смисъл е фундаментална необходимост. Едва когато човек е готов да се откъсне от изолацията на неповторимостта и се възприеме като член на една голяма редица, той ще се научи да разбира справедливостта на «съдбата». Защото съдбата на един живот е резултат на досегашния учебен процес.“ („Болестта като път“)
За да стане казаното дотук още по-ясно, ще въведа две нови понятия: карма и дхарма. Законът на кармата (санскритски = действие) е закон за компенсацията, според който човек се конфронтира с един и същи проблем, докато го разреши. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко дело е безсмъртно и се връща в нас като бумеранг. От човек се иска пълна отговорност за съдбата му, но виждате, че повечето от хората днес го отхвърлят. Неприемането на учението за реинкарнация е напълно разбираемо, тъй като и Илюминатите с помощта на науката, западната религия и образованието с много усилия са изфабрикували и разпространили перфектни теории, които освобождават хората от личната отговорност, за да проектират вината върху обществото, бацилите, сатанинските влияния или лошата случайност. Чрез кармическия закон за компенсацията човек предопределя собственото си раждане. Следователно, ако в някой живот сте малтретирали някого, в същия този живот или в някой следващ самите вие ще бъдете малтретирани или ще преживеете нещо подобно, за да компенсирате кармата си, направеното от вас самите. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин или Чингис Хан също ще платят кармата си, както ще го направи всеки човек на тази планета.
Дхармата в будизма означава всички конструктивни и по-скоро полезни знания, които сте събрали през многото си прераждания и представляват контрапункт на вашата карма. Дхарма са вашите култивирани способности и таланти (драхми), за да имате успешен живот, и тя винаги е малко повече, за да изчистите кармическите натрупвания. Следователно самоубийството винаги е бягство от задачата, която сме избрали преди да дойдем в този живот. Тя ще остане същата в следващото прераждане и няма да бъде отменена за никого. Всеки ще получи това, което сам е създал — нито повече, нито по-малко. Христос казва „… до последния грош“.