Според тях слънчевата система Алдебаран е отдалечена на 68 светлинни години от Земята и около алдебаранското Слънце кръжат две населени планети, които образуват империята ШУМЕРАН. Човечеството на Шумеран се деляло на господарска раса от „светли богочовеци“ (арийци) и различни други човешки раси, появили се на планетите от негативните мутации на арийците вследствие на климатични промени. Тези разноцветни мутанти имали по-ниско ниво на развитие. Колкото повече се смесвали расите, толкова повече изоставали в духовното си развитие, и когато Слънцето на Алдебаран започнало да се разширява, те не били в състояние да създадат космическите технологии на предшествениците си и да напуснат планетата. Поради това били напълно зависими от господарската раса и трябвало да бъдат евакуирани с нейните космически кораби на други, годни за живот планети. Въпреки съществуващите различия, расите взаимно се уважавали и не се намесвали в жизненото пространство на другите — нито т.нар. богочовеци в по-нисшите раси, нито обратното. Всички просто уважавали факта, че останалите имат свое лично развитие (за разлика от Земята).
Тогава, преди около 500 млн. години, господарската раса „светли богочовеци“ започнала постепенно да колонизира планети като Земята, защото експанзията на Слънцето на Алдебаран и последвалото затопляне влошили силно жизнените условия. Твърди се, че от нашата Слънчева система първоначално е била заселена планетата Малона (Малдек, Мардук, или, както е при руснаците — Фаетон), която се е намирала между Марс и Юпитер — на мястото на днешните астероиди. След това Марс — чиито пирамидални градове и познатото „лице на Марс“, заснети през 1976 г. от сондата „Викинг“, документират някогашната високоразвита цивилизация. Предполага се, че приблизително по същото време господарите на Шумеран — Алдебаран идват за първи път на Земята, което свидетелства вкаменен отпечатък от обувка отпреди 500 млн. години със стъпкан от тока и също така вкаменен трилобит (праисторически рак, изчезнал преди около 400 млн. години).
Хората от „Врил“ вярват, че когато Земята постепенно станала обитаема, расата на алдебаранците се е приземила в Месопотамия и е създала господарската каста на ШУМЕРИТЕ, които са изобразявани като бели, светли полубогове. Понататьк телепатите на „Врил“ установяват, че шумерският език не само е идентичен на алдебаранския, но че алдебаранско — шумерският звучал като неразбираем немски и звуковата честота на немския и шумерския била почти същата.
Дали тези твърдения отговарят на истината, не е ясно, но инженерните планове и техническите подробности, получени от телепатите на „Врил“, идват от едно и също място и са толкова точни, че се заражда една от най-фантастичните идеи, на които хората някога са били свидетели: създаването на „отвъдна летяща машина“ (Jenseitsflugmaschine).
Узрява концепцията за „друг тип наука“ (днес бихме казали „алтернативни енергийни форми“). Нужни са обаче повече от три години, преди проектът да влезе в действие. На този ранен етап на „другата технология“ или „другата наука“ д-р В. О. Шуман изнася доклад в Техническия университет в Мюнхен, който трябва да бъде цитиран поне в няколко изречения:
„Във всички и във всичко ние познаваме два принципа, които определят случващото се — светлина и сянка, добро и зло, създаване и рушене — както познаваме плюса и минуса в електричеството. Значи със сигурност: или — или! Тези два принципа — да ги конкретизираме като съзидателно и разрушително — определят нашите технически средства… Всичко разрушително е от сатанински произход — всичко съзидателно: божествено наследство… Съответно всяка техника, почиваща на принципа на експлозията или на изгарянето, може да бъде наречена сатанинска техника. Бъдещата нова епоха ще бъде епоха на новата, позитивната, божествената техника!…“
В същото време по подобен проект работи ученият ВИКТОР ШАУБЕРГЕР. Йоханес Кеплер, чиито учения Шаубергер прилага, е завладян от тайното учение на Питагорейците, чиито знания са възприети и пазени в тайна от ТАМПЛИЕРИТЕ. Това е знанието за ИМПЛОЗИЯТА (имплозията в случая означава да се направи потенциалът на вътрешните светове използваем за външния свят). Хитлер, както и хората от „Врил“ и „Туле“ знаят, че божественият принцип винаги е изграждащ, т.е. конструктивен. И обратното, когато една технология се базира на експлозия и съответно е деструктивна, тя е против него. Следователно трябвало да се създаде технология, която да се основава на ИМПЛОЗИЯТА. Учението на Шаубергер за вибрациите (принцип на обертоновата редица = монохорд26) е продължение на науката за имплозията. Опростено може да се каже: ИМПЛОЗИЯ вместо ЕКСПЛОЗИЯ! Посредством енергийната траектория на монохорда и на имплозионната техника се навлиза в областта на антиматерията и гравитацията се обезсилва.
26
Монохорд — средство за определяне височината на тона на струната в различни нейни части; образуването на флажолети например е израз на монохорда. — Бел.прев.