Отново година по-късно, през 1947, над Северна Америка — и до 50-те години броят им става все повече — пилотирани без съмнение от интелигентни същества, изникват нови светлинни летящи обекти с кръгла, дискова или с камбановидна форма, а понякога и с формата на пура — накратко: НЛО.“
По-нататък се казва, че тези НЛО принципно не приличали на германските разработки. По този въпрос обаче съм на различно мнение. Добре документираният фотоматериал доказва, че след 1945 г. често е забелязвана версията Haunebu-2. Ако и вие като мен се бяхте ровили десет години в специализирания свят на НЛО, без съмнение щяхте да установите, че в необичайно висок процент от случаите на личен контакт с екипажите от т.нар. НЛО става въпрос за особено красиви субекти от „арийски“ тип — руси, синеоки, които говорят немски или друг език с немски акцент. (За инсайдерите споменавам случая Адамскки от 1952 г., в случая Сидрик Елингъм от 1954 г. и случая Хауърд Менгер от 1956 г.)
Твърди се също, че съществуват цветни снимки на приземен и отново отлитащ летящ диск, на който са изобразени гербовия кръст (Балкенкройц) и свастика, заснети от нощен пазач в Западна Германия през 70-те години.
За този летящ кораб има чудесен филмов и фото — материал — например 60-минутния документален филм UFO — Geheimnisse der Dritten Reich (MGA Austria/Royal Atlantis-Film GmbH). Или материалите на българина, живеещ в САЩ, Владимир Терзийски, който на НЛО конференцията през септември 1991 г. във Феникс, Аризона, „сервира“ тричасов доклад с диапозитиви на германски летящи чинии, инженерни планове и подземни германски бази. Интересни са и материалите, събрани в книгата на италианския комендант на Луфтвафе Ренато Веско, както и книгата на Рудолф Лузар: „Германските конвенционални и тайни оръжия през Втората световна война и техните разработки“ (Die deutschen Waffen und Geheimwaffen des Zweiten Weltkrieges und Hire Weitereri tancklung, J. F. Lehmans Verlag, Mtinchen, 1971).
Сега вече разбирате ли защо медиите представят темата НЛО, и то най-вече в Германия, като глупост? След гореизложената предистория е ясно, че в контролирания от Илюминатите медиен и новинарски свят на ционистко — англо-американското лоби няма да се пестят средства, за да държат германските граждани далеч от истината.
Възниква въпросът откъде тайните общества „Туле“ и „Врил“ са имали знанията за построяването на тези летящи чинии? А за генните технологии (евгеника), в които германците отново изпреварват задълго другите нации?
Според разкритията на Хърбърт Дж. Дорси и някои изследователи освен строителните планове, придобити от телепатичен контакт с извънземните, от полза се оказва и напълно запазеният двигател на една не — земна летяща чиния, свалена през 1936 г. в Шварцвалд. За случилото се липсват каквито и да било доказателства, да не говорим за живи свидетели.
Такива обаче има в Америка и те съвсем не са малко. По онова време има редици доклади за свалени подобни машини, които нямало как да се запазят в пълна тайна. Но на това ще се върнем по-късно.
Сега обратно към политическите събития. Известен е фактът, че I. G. Farben подкрепя Хитлер, а неговият картелен партньор Standard Oil (Рокфелер) подклажда настроенията срещу нацистите; както и че Ford Motor Company участва в изграждането на военната машина на американската армия, а в същото време произвежда в Германия военни автомобили за нацистите. „Форд“ и „Опел“ (дъщерните фирми на General Motors, управлявани от Дж. П. Морган) са двата най-големи производители на танкове в хитлеристка Германия.
Независимо от изхода на войната, мултимилионерите са спечелили предварително. По времето на Втората световна война много предприятия работят на този принцип
Защо в учебниците не пише подобни неща? И специално в Германия, където уж цари свобода на печата и се почита истината?
Между другото това е така, защото през 1946 г. „Фондация Рокфелер“ дарява 139 000 щатски долара, за да представи на обществата официалната версия за войната, скривайки изграждането на нацисткия режим от американските банкери, както и окултно — мистичната идеология на нацизма. Един от основните дарители е компанията Standard Oil, собственост на Рокфелер.
Втората световна война
Въпреки че са изписани стотици книги за тази трагедия, малко хора знаят нещо за реалните задкулисни цели на най-скъпо струващата до момента воина.