2) През август 1941 г. конгресменът ДАЙС предоставя на Рузвелт не само целта на атаката (Пърл Харбър), но и карта на стратегическия план за нападение. Принудили го да замълчи.
3) по-късно през 1941 г. американските тайни служби успяват да разшифроват дипломатическия, а също и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително знаят точната дата, часа и целта на атаката.
АЛ БЛЕЙК, единият от двамата оцелели след „Експеримента Филаделфия“, ми разказа, че по онова време също е бил в Пърл Харбър, но седмица преди офанзивата е бил изтеглен оттам, защото по-късно трябвало да работи с Никола Тесла по предстоящия проект („Филаделфия“). Казали му, че го местят заради нападението. Щяло да излезе прекалено скъпо, ако загине…
Самият Пърл Харбър естествено е неподготвен, тъй като му е съобщено едва два часа, преди да е атакуван. Той е безпощадно опустошен. Рузвелт искал точно това и сега вече можел да обяви японците за „коварни свине“ и САЩ трябвало да им отмъсти.
Ако не вярвате, че да станете президент или бундесканцлер, е нужно нещо повече от това да сте добър политик, се надявам следващият пример да ви отвори очите. Става въпрос за американския президент ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР.
За да гарантира успеха на подлите си начинания, Илюминатите трябвало да издигнат някой предан васал на поста главнокомандващ на всички съюзнически сили в Европа. Търсеният за работата субект е подполковник Дуайт Айзенхауер. Кариерата му в американската армия е повече от интересна и направо е като урок за това, какво би постигнал един посредствен войник, който има „правилните“ хора зад себе си. Айзенхауер също е приятел на Бърнард Барух.
През март 1941 г. той е повишен в полковник. Три месеца по-късно командва Трета американска армия. След още три месеца става бригаден генерал. На 12 декември същата година във Вашингтон е посветен във военните планове на най-висше ниво. На 16 февруари 1942 г. е повишен в заместник — шеф на щаба на War Plan Division. Отново минават само три месеца, когато става негов ръководител. След следващите три месеца Айзенхауер получава командването на European Theatre of Operations. Месец по-късно е произведен в „петзвезден“ генерал. На 24 декември най-накрая става висш главнокомандващ в Европа.
След изтласкването на германската армия от Рим, американските войски на генерал МАРК КЛАРК са задържани, въпреки че безпрепятствено могат да продължат към Югославия, Виена, Будапеща и Прага. Вместо това една част от войската се спуска в Нормандия, което коства живота на 100 000 души и има драстичен ефект върху бъдещия облик на Източна Европа.
Защо?
На конференцията на Съюзниците в Квебек през 1943 г. под натиска на Генерал ДЖОРДЖ МАРШАЛ е сключена спогодба под името „Руска позиция“. В нея се казвало, че „… руската позиция след войната ще бъде доминираща…“ Мъжете, които водели САЩ извън собствените им територии — Рузвелт, Маршал, Айзенхауер — имали строга заповед от своите „повелите“ (както ще се уверите от следващия пример) да доведат войната до фаза, която да удовлетвори целите на Илюминатите, заложени в „Протоколите на Сионските мъдреци“. Затова на съветските войски е оставено достатъчно време да се разгърнат.
Германия иска да капитулира
Благодарение на зета на Рузвелт КОЛОНЕЛ КЪРТИС Б. ДАЛ историята на командир ДЖОРДЖ ЪРЛ излезе на бял свят. Ърл е бивш губернатор на Пенсилвания, американски посланик в Австрия (1935–1939) и посланик в България (1940–1942). След това става военно аташе на Рузвелт в Истанбул. През пролетта на 1943 г. го посещава шефът на германските тайни служби АДМИРАЛ ВИЛХЕЛМ КАНАРИС. Канарис му казва:
„За германските генерали безусловната капитулация, искана от Америка и Великобритания, е неприемлива. Ако обаче американският президент даде простичко да се разбере, че би приел почтената капитулация на германската войска, бихме могли да го уредим. Чрез съответната заповед германската войска би могла да се дислоцира на Източния фронт, за да се сражава срещу приближаващата Червена армия“.
Малко след това Ърл има още по-дълга среща с германския посланик ФРИЦ ФОН ПАЛЕН, който прави същото предложение. Ърл, който в първия момент не е сигурен, че е разбрал правилно, но впоследствие се уверява в сериозността им, изпраща писмо до Рузвелт. Отговор няма. Изпраща второ писмо. Отново нищо. Когато след няколко дни Канарис отново идва, за да получи отговора на Рузвелт, Ърл нямало какво да му каже. Той изпраща светкавична депеша до Вашингтон, но отново не последва отговор. Ърл и Канарис нямало откъде да знаят, че капитулацията на Германия изобщо не е желана. В писмо от 24 март 1945 г. Рузвелт лично забранява на Ърл да споменава нещо за тази случка.