Случката се потвърждава от американския астронавт Гордън Купър, който разказва, че по време на службата си гледа филм за приземяване на НЛО в калифорнийска въздушна база в началото на 50-те години.
(Цялата история с най-големи подробности, с отговори на всички „как и защо“, ще намерите в книгите на Михаел Хаземан UFOs — Die Beweise („НЛО — доказателствата“) и UFOs — Die Kontakte („НЛО — контактите“). Авторът си е направил труда да събере информация от над 50 книги и най-вече от САЩ и да предложи изключително много и преди всичко добри снимки. „НЛО — доказателствата“ съдържа секретни документи на ЦРУ, които според Freedom of Information Act (правото на свободната информация) са разсекретени след 30 години. Правителствата осъществяват още много контакти с извънземни, които човек трябва да прочете едва ли не наведнъж, за да добие престава за многообразието на темата НЛО. Съществуват и видеоматериали, например за приземяването през 1964 г. във военновъздушната база Холоман, които са изброени в източните.)
Но да се върнем на КЕНЕДИ. След като става президент и научава за случаите на НЛО и секретните проекти, които съдържат изследванията на оцелялото извънземно, той иска да разкрие информацията пред обществеността. Преди него същото се опитва да направи и министърът на отбраната и член на комисията Majestic-12 Форестал. На 22 май 1949 г. той е намерен изхвърлен от болничния прозорец с намотан чаршаф около врата.
Кенеди не постига повече. Той е убит на 22 ноември 1963 г. в Далас. В действителност първият изстрел, който идва от покрива на склада, не е смъртоносен. Смъртоносният изстрел идва от шофьора на собствената му кола, агента на ЦРУ Уилям Гриър, който застрелва Кенеди в главата с оръжие, разработено от ЦРУ. Ако човек гледа оригиналния филм на атентата с рапидна (скоростна) киномашина и следи шофьора, ясно ще види как той се завърта с оръжието в ръка, стреля и тилът на Кенеди отхвърча.
Във филмите, прожектирани в повечето западни държави, шофьорът е замъглен. На 21 ноември 1993 г. в предаването Spiegel-TV на ARD беше направен комичен опит зрителите да бъдат разубедени, че ЦРУ има връзка с атентата, докато почти по същото време по RTL излъчваха точно обратното. Но ако оставим настрана коментарите, и в двете предавания пълният филм с атентата беше показан само по веднъж, а на повторенията шофьорът липсваше. Въпреки това хората, които знаят къде да гледат, можеха да различат стрелящия шофьор.
Джон Лир, синът на основателя и днешния собственик на Lear Aircraft, отличен като един от най-добрите пилоти на американските военновъздушни сили (17 световни рекорда в авиацията), намира три оригинални филма (в Япония) и ги дава за компютърен анализ и проверка за автентичност. Той и Уилям Купър, бивш член на Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба) и автор на Behold a Pale Horse днес изнасят доклади в САЩ, позовавайки се на оригинални (адресът е в литературния показалец). Заради този филм Уилям Купьр загубва десния си крак в атентата срещу него през 1973 г. по-късно японските телевизии излъчват многократно оригиналите. Чрез компютърен анализ оръжието е установено и описано като модел на ЦРУ със специален калибър. Дело на ЦРУ е и куршумът, който експлодира едва след попадането в целта и пръсва мозъка на Кенеди.
В подготовката се включват членовете на ЦРУ Орландо Бош, Е. Хауърд Хънт, Франк Стъргис и Джак Рубенщайн (Джак Руби). ЦРУ плаща огромните хазартни дългове на Руби в замяна на неговото сътрудничество. Дий Харви Осуалд също някога е бил член на ЦРУ, а по времето на атентата работи за Джак Руби. Той е единственият, чиято смърт е планирана. Джак Руби го убива преди Осуалд да успее да докаже невинността си. Така имало извършител, който не можел да докаже обратното.
ЦРУ мрази Кенеди. В техните очи той носел отговорността за това, че проектите им за Виетнам, Куба и НЛО не вървят според волята им. По думите на един служител в ЦРУ, взел участие в операцията „Заливът на свинете“, когато новостите по убийството на Кенеди стават известни, всички в неговия отдел станали на крака и ръкопляскали.
Много от тези факти стават ясни от изслушванията, проведени от специалната комисия по атентата, но според изискванията за сигурност в САЩ архивите са засекретени до 2029 г. След това всички тайни операции на ЦРУ на територията на САЩ са забранени. (Едва ли някой вярва, че това се спазва.)
Всички свидетели на заговора са убити или умират от инжектирания им бързодействащ рак (смъртоносният стрелец в колата умира три седмици след атентата).