Под прикритието на католическата църква са прекарвани офицери на SS в Швейцария. Някои членове на SS приемат свещенически титли и са откарани в други страни, предимно Аржентина, Парагвай и САЩ. Създаденото след войната РАДИО СВОБОДНА ЕВРОПА е дело на Гелен. Голяма част от SS — офицерите директно са приети в редиците на ЦРУ.
Друг интересен член на „Комитет на 300-те“ е Йосиф Ретингер (Рацингер?). След войната ЦРУ му помага да сключи договори с Ватикана. Той спечелва на своя страна д-р Луиджи Геда, медицинския съветник на папа Пий VII и ръководител на католическите мероприятия. Чрез Геда той заздравява отношенията си с папа Павел VI, който отпреди работи с OSS (Office of Strategic Services = Бюро за стратегически поръчки), предшественика на ЦРУ.
Ретингер се среща и с принца на Холандия Бернхард, с италианския премиер — министър, със сър Колин Гръбин, директор на SOE (Special Operations Executive, британска тайна служба) и с директора на ЦРУ генерал Уолтър Бедел.
Преди войната ПРИНЦ БЕРНХАРД се свързва със SS и накрая получава пост в I. G. Farben. По-късно отива заврян зет в Ораниен — Насау и приема пост в Shell Oil. Тази група е ядрото от хората, които през май 1954 г. се срещат в хотела „Билдерберг“ в Остербеек, Холандия, и стават известни като БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ. Членът на „Комитет на 300-те“ принц Бернхард е първият директор на „Билдербергерите“. (Следва продължение)
Един от хората на ЦРУ с най-голямо влияние върху католическата църква е кардинал Шпелман. Между другото Шпелман помага на ЦРУ да премахне демокрацията в Гватемала през 1954 г. Епископ Пол Марцинкус от Чикаго го запознава с папата. През 1971 г. Марцинкус става архиепископ и шеф на ВАТИКАНСКАТА БАНКА и създава тесни връзки с членовете на масонската ложа P 2 Микеле Синдова и Роберто Калви. Велик майстор на ложата е Лицио Гели. Калви, шеф на BANCO AMBROSIANO, помага на Ватикана да трансферира над $ 100 млн. за полското движение „Солидарност“. По-късно е замесен в големия скандал „Банка Амброзиано“. През 1982 г. трупът на Калви е намерен да виси от лондонския мост Блекфрайърс с две тухли в левия и десния джоб, а краката му са завързани под прав ъгъл. Това е ритуална масонска смърт, но странната особеност е премълчана от пресата. Синдона става съветник във Ватиканската банка. Ложата P 2 има връзки с Ватикана, Opus Dei и ЦРУ. Много от членовете и заемат високи постове в италианското правителство.
През 1966 г. списание Look публикува статия със заглавие:
„Как евреите промениха мисленето на католическата църква“. В нея в детайли се описват тайните съвещания между еврейската ложа B’NAI B’RITH и кардинал Беа като представител на католическата църква. Ватиканът е вероятно най-богатата световна организация. Голяма част от неговото богатство се пази от банките Ротшилд. Няма съмнение, че през годините той е превзет от „Комитет на 300-те“. Това обяснява защо Буш, Горбачов и други лидери толкова често посещават папата.
Тези няколко примера са само върхът на „айсберга Ватикана“. Друг пример би могъл да бъде убийството на папа Йоан XXIII, чието известие за смъртта му — по невнимание на Великата масонска ложа в Западно Мексико, е публикувано един ден по-рано в ежедневника El Informator (на 3 юни 1963 г., папа Йоан XXIII умира на 3 юни 1963 г. в 19,49 ч.)
Интересна книга за случая: „В името на Бога“ на Дейвид А. Ялуп.
ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II (последният папа, 1994 г.) също има интересно и достойно за споменаване минало. В книгата си Behold a Pale Horse Уилям Купър, който 12 години работи за Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба) пише, че по времето на Втората световна война Карол Война (светското име на Йоан Павел И) трябва да е работил в Германия за I. G. Farben в производството на газ за газовите камери на концлагерите. В края на войната от страх, че може да бъде екзекутиран като сътрудник на военнопрестъпниците, той избягал в Полша с помощта на католическата църква. Там остава известно време и по-късно прави кариера, подобна Айзенхауер, но минало малко повече време преди кардинал Войтила да се превърне в папа.
На практика той скоро се отблагодарява на приятелите си когато на 27 ноември 1983 г. обявява за невалидно правилото за неприемане на масони в католицизма, записано в Codex luris Canonici („Кодекс на каноничното право“). Че папата е запознат с тайния език на масоните, се вижда не само от „масонското ръкостискане“ (специално ръкостискане, с което посветените се разпознават помежду си), но и от една негова реч на генералната аудиенция от 15 септември 1982 г. По повод смъртта на ливанския президент Джумайел той споменава Ерусалим, града на Бога, и дословно казва:
„Ерусалим може да стане и «град на човека»“.
„Градът на човека“ (City of Man) е кодова дума за световна диктатура на Илюминатите.